XX ВЕК
„…На поетът му отива да е слабичък; така той прави впечатление на одухотворен човек. О, отдалече трябва да му личи, че умът му по цели дни все е зает с мислене, а не с разточителни угощения по цели часове. Угоените поети са нещо направо невъзможно. Да пишеш стихове означава не да дебелееш, а да преживяваш на пост и въздържание. Ние вярваме непоклатимо в това, изключено е да помръднем и на стъпка или на педя от тези ни схващания, и никой не е в състояние във всяко отношение на гореизложеното да ни наложи или да ни натрапи какъвто и да бил друг начин на мислене…“
Робърт Валзер, „Живот на поет“ (1916г), Из сборника „ В Канцеларията“, Превод Гергана Фъркова, Издателство “Funtasy”

АСКЕЗАТА, ГЛУПАКО
Забавното единоушие на двама големи автори – Валзер и Суифт – за увредите от доброто пиршество. Горко на угоения поет, чиято неуместност е била громена от не едно перо и в не едно столетие.
XVIII ВЕК
„…Така до пладне, взел пари
от представления две-три,
със братя по перо поета
поглъща жадно питиета,
С най-крехко печено преял
ленив, отпуснат, оглупял.
В разкош духа си потопил,
Поет как би се извисил?
До гуша флегма насъбрал,
Дали и нота би изпял?
И как би яхал той Пегас
по стръмното небе тогаз?
Че кой жребец ще издържи
такъв товар да му тежи?…“
Джонатан Суифт, „Пътят на поезията“, Из „Джонатан Суифт. Избрана поезия”, превод Евгения Панчева, Издателство “ДА”
Още публикации

О, ТИЯ СА МАТЕМАТИЦИ
Концепцията за враждуващите култури придобива популярност в края на 50-те години, когато физикът по образование, но писател по призвание Чарлз Пърси Сноу публикува своята знаменателна лекция. В нея най-общо очертава границите на два мисловни архипелага – драматично разделени и без комуникация помежу си…

МАККЪЛОК & ПИТС
В какво точно се състои пробивът на двамата американци? Дали в прякото сравнение между мозък и машина или в идеята да се уподоби неврона на изчислителен процесор? Тук интенцията е по-глобална и засяга принципа на автоматизма като инженерен концепт…

МОНУМЕНТАЛНАТА НЕБЛАГОДАРНОСТ КЪМ ТЕХНОЛОГИИТЕ
Родената в далечната 1927-ма година в Синсинати, Лилиан Шварц е американска художничка, с иновативен и в много отношения пионерски подход в изкуството, работила на границата на две привидно несъвместими полета – визуалния арт и инженерните науки. Нейният ярък отпечатък върху постмодерна на 20-ти век се дължи точно на това необичайно смесване…

БОРЕЛИ, САНТОРИО, БУРХАВ И ЩАЛ
Ятромеханиката е много интересно идейно течение на границата на два века в Европа. Между 16-ти и 17-ти век има сериозен културен подем, който за първи път теоретично доближава толкова плътно биологичната машина (тялото) до изкуствения механизъм, откроявайки няколко ключови имена с принос в науката…
about
LiberalАrts се отнася с еднаква почит към хуманитаристиката и високотехнологичното, като често търси точките им на синтез в историята на идеите, защото те винаги са съществували. Сайтът отдава внимание на смислените и важни текстове и концепции, които облагодетелстват познанието и въздигат вкуса. На темите, за които си струва да се пише, чете и размишлява. За своя създател LiberalАrts е най-вече вдъхновящо, интердисциплинарно, буржоазно и луксозно удоволствие за любопитния дух, отдаден на свободните изкуства. Пожелавам приятни минути в този малък, но тематично просторен персонален Атенеум.
500 думи

ПРИРОДАТА КАТО МАШИНА?
„..За най-ранните гърци, най-общо казано, природата е била обширен жив организъм, състоящ се от материално тяло, разпростряло се в пространството и пронизано от движения във времето; цялото тяло е дарено с живот…Няма мъртва материя, защото не се отчита никакво принципно различие между сезонното въртене на небесата и сезонното разлистване на дърветата…През XVII всичко това търпи промени…

РАЗКАЗВАЧЪТ И НЕГОВИЯТ ДАЙМОНИЙ
“Твърдя, че в нас се съдържа целият свят и време, а това означава не само индивидуалното ни минало, но и това на нашия вид, както и друго, по-голямо, за което нямаме име. Черпя от тези залежи, а машината, която прави това възможно е въображението…”