Романът на Фолкер Вайдерман „Остенде. 1936 лятото на едно приятелство“ не пасва гладко в рамките на този жанр, но все пак е наречен роман. Той е със силно публицистична нотка и белетристичен език, характерен повече за документалната проза. Самият Вайдерман е непознат на български език автор, но книгата му някак си добре се вмести в контекста на масово превеждания и преиздаван напоследък Стефан Цвайг. „Остенде“ се вглежда в съдбата на европейските интелектуалци между световните войни и техния изгубен рай на изобилие, творческо признание, артистична пищност, спокойствие и радост от живота в една интернационална, толерантна и радваща се на благоденствие Европа. Уви, не за дълго. Вайдерман възкресява тази атмосфера чрез историята за приятелството на Стефан Цвайг и Йозеф Рот с предположението, че читателят добре знае кои са те и какво е мястото им в интелектуалния живот на Европа през онзи период. Затова изграждането на образи е излишно. Разказът директно се фокусира върху близостта и духовното им родство през едно от последните мирни лета на Стария континент.
Белгийският морски курорт Остенде събира двамата писатели от еврейски произход, когато все още тържествуват животът, радостта и ваканционната безметежност. Но войната е на прага и дъхът ѝ се долавя. Особено от Рот, над когото вече надвисват сивите облаци и издателите му обръщат гръб. Днес Остенде е загубил туристическата си привлекателност, но в началото на миналия век е популярно място за образованите елити, творците, декадентите и буржоазни кръгове. През лятото по-заможните летовници са привлечени от слънцето в кипящия от живот крайморски град, а през зимата се стичат в Давос – лечебното култово място за туберколозните и хипохондриците сред европейските богаташи, аристократи и други галеници на съдбата. През 1936г. белгийският летен курорт е приютил не само Цвайг и Рот, но и шепа други творци и интелектуалци от различни националности, които в тези последни мирни дни преди катастрофата се отдават на блаженството на живота, на творчеството си, на любовта или на алкохола, но с гадното предчувствие за настъпващ край. И той ще дойде, за да ги помете до един в емиграция, към смъртта, към нищетата или към творческия остракизъм. Ще гори книгите им и ще ги прогонва от националните им култури.
„В онзи момент те не искаха друго, освен да запазят светлия си ведър живот, безметежната, Дионисиева наслада, империята на ненаситните сетива, искаха да си съхранят тази прекомерност като мярка.“
Има някакъв трагизъм в това да опиташ да живееш като за последно, когато всички знаци около теб сочат към бездната. Рот е безнадеждно алкохолизиран, Цвайг няма път назад в родината си, останалите в интелектуалното братство около тях – също. Такова е времето и тези хора предусещат напора на национализма, който за последно сбира разтревожената им каста в любимото Остенде, за да ги разпръсне после по цял свят под заплаха от гонения и смърт. „Остенде“ е добре да бъде четена заедно с последната книга на самия Стефан Цвайг – „Светът от вчера“. Двата текста разказват за онези години по допълващ се начин. Единият прибавя това, което пропуска другият. Вайдерман допринася с детайли, които неговият герой Цвайг спестява в собствените си мемоари, но затова пък съвременникът Цвайг е брилянтен в стила си и по-органичен в наблюденията си.
Книги за ценители | Най-доброто в хуманитаристиката