Дьорд Кепеш (1906 – 2001) е американски художник и теоретик на изкуството от унгарски произход. Ученик, последовател и апологет на модернистичното архитектурно и визуално течение Баухаус. Емигрира в САЩ през 30-те години на миналия век и там твори, развива идеите си и преподава до смъртта си.
Кепеш е широкоспектърна творческа личност – авангарден художник, сценограф, фотограф и теоретик на дизайна. Съставя изложби и се занимава с филмопроизводство в някакъв момент. Той е един от не толкова познатите авангардисти от периода на Студената война, но е много специфичен, а концепциите му за дизайна стават настолни за поколения студенти. В монографията си за Кепеш професорът по американско изкуство Джон Блакингер го определя като пионер на нова парадигма за творческа практика, наричайки Кепеш художник- технократ, защото като визуален артист е силно повлиян в творческата си перцепция от технологиите на 20-ти век.
През 60-те години Кепеш основава Център за напреднали визуални изследвания в Масачузетския технологичен институт (Center for Advanced Visual Studies at M.I.T. Technology). Познаваме M.I.T като инкубатор на технологични гении, но ето че художник с подобен уклон намира мястото си там и задвижва интердисциплинарното сливане между изкуствата и науките. Кепеш контактува с голям кръг от художници, дизайнери, архитекти и учени, сред които Норберт Винер, Рудолф Арнхайм и Валтер Гропиус, и се вписва в една група модернисти и авангардисти, които крачат надлъж и нашир по моста между художественото и техническото. Всъщност те са тези, които съграждат този мост.
Rudolf Arnheim
Hand and Geometry 
Balance
Дьорд Кепеш има изследователски принос в сферата на дизайна и обучението по дизайн. Автор е на култовия труд “Language of Vision” (1944 г.), в който развива концепцията си за зрителния език, на който говорят всички изобразителни изкуства. Има много интересна идея за камуфлажа при животните в дивата природата, които използват мимикрия за самозащита. Нарича този рефлекс естествено оптично устройство, създадено от природата, което онагледява принципа на перцептивното групиране като вид визуална организация. Военните също ползват теоретичния опит на Кепеш в проектите си за създаване на камуфлажни бойни облекла.
„Визуалната комуникация е универсална и международна. Тя не познава ограниченията на езика, лексиката или граматиката и се възприема от всички, независимо от степента на грамотност…“, казва Кепеш.
Като художник Кепеш е силно повлиян от научните концепции, преживяващи бум по негово време. Почти цялата му абстрактна живопис носи отпечатъка на техноцентрираните образи. Той има много оригинален поглед върху действителността и включва в работите си изображения добити с въоръжено око, т.е. с някаква апаратура – рентгенови апарати, електронни микроскопи, сонари, радари, телескопи, инфрачервени сензори и подобни последни писъци на техниката тогава. През 50-те години на миналия век теми като обучението на зрението, структурите в изкуството и науката, природата и изкуството на движението, модули, симетрия, пропорции, ритъм, знак и символ, изкуствен образ, са неща, които вълнуват всички изявени архитекти, дизайнери, художници и учени. Такъв просто е духът на времето, която поредицата с влиятелни теоретични есета “Vision + Value Series“, под редакцията на Кепеш, ще запечата твърде добре.