Или ренесансовите корени на информационната наука
Рамон Лул (1232 – 1315) e каталунски теолог, философ и мистик, живял и работил на границата на два века, и останал в историята на идеите с основната си теоретична разработка – „Ars Generalis Ultima“, публикувана през 1305г. В нея той опитва да формулира цялостна система за познаване и търсене на Истината, обединяваща философия, религиозна етика и логика. Амбициозната задача зад „Изкуството“ на Лул или т.нар. Ars Magna е да бъде конструиран универсален емпиричен модел за разбиране и обяснение на реалността в съгласие с католическата теодицея. Този инструментариум трябва да послужи и на духовния мисионер в налагането на християнския разказ за света при схоластичните му сблъсъци с останалите монотеистични религии. По времето на Лул, познат и с латинизираното име Lullius, се водят кръстоносни походи за религиозно и политическо влияние в Мала Азия. Католическият свят преживява възхода и разформироването на Тамплиерския орден, а християнска Европа влиза в неизбежен културен диалог с други светове.
Лул смята, че монотеистичните религии (християнство, ислям и юдаизъм) могат да водят рационален диалог и да търсят общи точки на синхрон, далеч не само в полето на абстрактното разсъждение, но и чрез емпирично придобити аргументи. Много преди епохата на Просвещението, умозрителните съждения за смисъла на вярата и божествения произход на всичко започват да търсят подкрепа от рационалната разумна мисловност. Това, което прави Лул през 14-ти век, е своеобразна когнитивна иновация, първопроходство в полето на науката, което няма да намери ярки следовници сред неговите съвременници. Нещо повече – малко по-късно ще бъде – както ще видим – дори обект на литературен сарказъм. Обаче познавателният модел или по-правилно ако се изразя – търсенето на модел в процеса на познанието (в категориите на логико-математическите модели) – е ранна интелектуална основа, върху която ще се развият просвещенските научни концепции през 18-тото столетие и по-късните компютърно-инженерни теории.
Изследователите и технологичните историци определят т.нар. Кръг на Лулиан (“Lullian Circle”), представен в неговата Ars Magna, като много ранен концептуален прототип на информационната наука, която се развива в началото на Модерността и е в основата на днешните информационни технологии. Някъде ще срещнем и по-дръзко представяне на този ренесансов логик като създател на първия компютър и дори на изкуствения интелект.
Лул, разбира се, не прави компютър. Също така е факт, че в полето на логиката, където най-пълноценно се реализира Ars Magna има и по-влиятелни пионери като например Аристотел (виж Organon), както и по-популярни късни последователи като Лайбниц, който има директен научен принос за теорията на числата, но три века по-късно. През 14-тото столетие иновативното при Лул е опитът му за съставяне на когнитивна система, базирана на предварително зададени параметри и набор от правила за взаимно комбиниране, която агрегира огромен брой резултати на случаен (random) принцип.
Позната още като Машина на Лул, това е система от хартиени, въртящи се концентрични кръгове, наречени фигури. Принципът им на функциониране се основава на идеята, че съществуват фундаментални истини във всички сфери на познание и разбиране. Това е базисният (неоспорими) комплекс от термини, който се съчетава със система от букви и цифри и геометрични фигури, отговарящи на определени понятия чрез предварително дефинирани сходства. Терминологията, която ползва Лул, обяснимо, е набор от християнски добродетели (достойнства) като доброта, красота, величие, вечност, воля, милост, сила, истина, щедрост и т.н. Той въвежда в употреба част от буквите от азбуката, които служат за индексиране на втори информационен слой (или друга подсистема от твърдения, например свързани с греховността и пороците), както и геометрични форми като кръгове, мрежа от линии и триъгълници. Използва и табличната подредба като метод за онагледяване на получените изходни твърдения (или данни). Всеки от 16-те основни термина съставлява още десетки комбинации с други термини, подредени в таблица.
Ако го кажа с езика на съвременните софтуерни технологии, Ars Magna на Лул ползва не само принципа на логическите операции и комбинаториката, но и това, което днес наричаме работа с типове данни, съвпадащи стойности (matching), индексиране и кодифициране, както и система от правила (rules) за представяне на групи от предефинирани стойности и техните релации. Самият Лул схваща своето Изкуство като „инструмент за разрешаване на проблеми и разработване на аргументи.“ 1 Целта на този логически tool е търсенето на истината и очертаване на етичната рамка на християнската телеология от късното Средновековие. Той служи за конструиране на отговори на конкретни религиозни въпроси („Дали Бог е добро и вечност?“, „Смирението е вещина и божия благодат?“ и т.н.) и за извличане на философски постулати в рамките на религиозната метафизика чрез механизъм от фигури, съдържащи данни и правила за тяхното комбиниране. Всяка възможна комбинация претендира да бъде валидно философско съждение. Това все още не е софтуер или компютър, но е идеята за тях.
Например Лул използва комбинацията от фигури, за да изкове аргументи, обясняващи как душата трансформира отрицанието на пороците в добродетели, когато приема съвършенството и справедливостта като присъщи на Бог. Прави го като комбинира предефинирани термини, свързани чрез логически линии с определени буквени означения, които от своя страна се съотнасят към друг слой определения. Този принцип прави Машината Лул софистициран, механичен инструментариум за философско-религиозно разсъждение, който може да генерира неограничен брой резултати под формата на вторични твърдения.
В началото на 14-ти век рационалният метод за обяснение на света, сведен до автоматизиран процес и представен като резултат от дефиниции, извлечени на случаен принцип от комбинация на различен тип стойности и техните сходства и релации, е ранно интелектуално усилие в посока метафизика чрез наука. Защото съвместяването на разума и рационалното знание с религиозните абстрактна съзерцателност с цел обяснение на божия свят и мястото на човека в него, ще бъде ключов принос на картезианството, но три века по-късно.
Почти още век след това умове като Лайбниц, Арно и Малбранш 2 ще подпомагат идейния преход от абсолютната вяра в божествения произход на света към обяснението на съществуващото с изследователски методи, бидейки дълбоко религиозни учени, които вече ползват и удобството на научния инструментариум. Това, което прави Лул със своето Изкуство, е да стартира тези процеси с цели три века по-рано. Приносът му за развитието на науката и усъвършенстването на човешкото познание е осмислен и признат. Днес името на Рамон Лул носи един от университетите на Барселона.
Четири века по-късно
Комбинативният подход на Лул като средство за достигане до познание и до Истината за битието ще влезе в обсега на сатиричното перо на Джонатан Суифт. В своя известен роман „Пътешествието на Гъливер“, издаден в Англия през 1726г., Суифт взема на прицел образа на смахнатия професор, който хвърля усилия в името на причудлива, непрактична и противоречаща на естеството идея. Учените в Голямата академия на Лагадо, описана в романа, се занимават с извличане на слънчеви лъчи от краставици, превръщането на леда в барут, разораване на земята чрез свине, вместо с рало, направа на възглавници и игленици от мрамор и други нелепи изобретения. Описвайки наблюденията на героя си от Академията, Суифт прави насмешлива препратка и към логическия инструментариум на Лул, без разбира се да го нарича в текста си по този начин. Ето как описва той това изобретение:
„…Прекосихме една алея към другата част на Академията, където, както вече казах, е седалището на проектантите по теоретичните науки. Първият професор, когото видях, седеше в една много голяма стая, обкръжен от четиридесет ученика. Поздравихме се и като забеляза, че съсредоточено разглеждам една рамка, която заемаше по-голямата част от стаята – по дължината и и по ширината ѝ, – той заяви, че може би ще се учудя, че той работи върху проект за усъвършенстване на теоретичните знания чрез практически и технически средства. Но обществото скоро щяло да узнае ползата от тази машина; и той се ласкаел от мисълта, че в никоя друга човешка глава изобщо не се е пораждала по-благородна и възвишена идея.
Всеизвестно било колко труд и какви усилия изисквал обикновеният метод за придобиване познания по хуманитарните и положителните науки; докато с неговото изобретение и най-неукият можел, срещу заплащане на умерена такса и без голямо физическо усилие, да пише книги върху философия, поезия, политика, право, математика и богословие, без ни най-малко да е подпомогнат от особени дарби и без да е изучавал тези предмети. След това ме заведе до рамката, около която бяха строени в редици неговите ученици. Тя представляваше квадрат от двадесет фута, поставен в средата на стаята.
Повърхността му се състоеше от отделни парченца дърво, големи колкото зар, но едни по-големи от други. Всички бяха скачени едно с друго чрез тънки жици. Тези дървени парченца бяха покрити със залепени по тях хартии; а на хартиите бяха написани всички думи в езика им в съответните наклонения, глаголни времена и склонения, но без всякакъв ред. Професорът ме помоли да внимавам, защото щял да пусне машината в действие. По негова заповед всеки от учениците му хвана по една желязна дръжка (по стените на машината бяха прикрепени четиридесет дръжки) и като ги завъртяха внезапно, цялото разположение на думите се промени напълно.
Тогава той заповяда на тридесет и шест от момчетата да прочетат различните редове, както се появяват на машината; и когато попадаха на група от три-четири думи, която би могла да образува част от изречение, те ги диктуваха на останалите четири момчета, които ги записваха. От този богат материал смятал да даде на света пълен сборник по всички хуманитарни и положителни науки, този проект можел да се подобри и изпълнението му значително да се ускори, ако се учреди обществен фонд за построяването и използването на петстотин такива машини в Лагадо…“3
Защо Суифт подхожда с прикрито неуважение към иноваторския дух на своето време? „Пътешествието на Гъливер“ е роман от 18-ти век – време на истински бум на всевъзможни изобретения, механични експерименти, изкуствени патици, механични играчи на шах, апарати, възпроизвеждащи кратки стихове или музикални мелодии, автономни тъкачни станове и т.н. Това е време на подем за просвещенския инженерен дух, който преследва всяка възможност за механистично наподобяване на човешка дейност и дори на живото тяло. Романът на Суифт е своеобразна обществена панорама на Англия от периода на Реставрацията, който улавя и саркастично хиперболизира рационалистичния дух на епохата. Системата на Лул попада под обстрела му като популярна и утилизирана идея през онзи период, чиято философия е осмислена до степен на отрицание като противоестествена за човешката познавателна природа; като средство за мултиплициране на псевдознание и възпроизводство на лишена от ерудиция посредственост.
Това, което Суифт поставя под съмнение е „изкуството“ да се разсъждава механично или идеята да мислим опосредствено, чрез машина, след като предварително и доброволно сме shut down-али собствената си познавателна рефлексия. Той предугажда хипотеза, която среща сходна съпротива и в наши дни. Задочният диалог през вековете между Суифт и Лул е разговор за автентичността и имитацията, за метафизиката на познанието, за участието на душата и разума в когнитивния процес и за това кое да бъде възприето за истинно. Този разговор в дигиталната ера струва ми се тепърва отново предстои…
- https://plato.stanford.edu/
- “Най-добрият от всички възможни светове”, Стивън Надлър, Издателство Кибеа, 2010г.
- Из “Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт, София, 2014г., Издателство “Изток-Запад”, превод Теодора Атанасова, Боян Атанасов, стр. 175.
Заглавно изображение: Портрет на Рамон Лул от Рикар Акерман. Детайл. Източник: commons.wikimedia.org