МАРГАРЕТ ФУЛЪР ВЕЧЕ Е НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Маргарет Фулър, “Лято на езерата”, Издателство “Кръг”, 2020г., Преводач Албена Бакрачева

Благодарности на преводача за привнасянето в езиковата ни среда на красивата душевност на Маргарет Фулър, богатия ѝ език, дълбоката интелигентност и проникновеност, с които тази жена от 19-ти век е гледала на света. Пътеписът „Лято на езерата“ е първият текст на Маргарет Фулър, с който тя дебютира на български. Англицистите я познават като важна фигура в американския интелектуален живот на своето време. Тя е част от групата на т.н. трансцеденталисти в Америка и  блестящ литературен критик, мислител, и журналист с възбуждащи духовете социални позиции във века на жените goodys (добрите, усърдни домакини) и здравата мъжка доминация в обществото и в науката. Фулър е ярък ум, забележителен ерудит и полиглот.

В „Лято на езерата“ описва пътуването си в американския Запад през 40-те години на 19-ти век, когато Новия континент формира нацията си от бели заселници, а местното индианско население преживява “позорна робия и бавен упадък”. Перото на Фулър е изключително. Пише увлекателно и с нюх към историята, но тя е и прозорлив наблюдател, който, докато се диви на природата на страната си, долавя вярно и нюансите в социалните ѝ пластове. Книгата ѝ се чете бързо и леко, защото Фулър е преди всичко добър разказвач, шлифовал словесността си в няколко езика и заел много от европейската култура, която е познавала добре.

Запечатала е в книгата си красотата на американската земя преди мегаполисите, в онзи момент на градеж и устрем, когато всеки търси своето парче просперитет и плодородна почва. Въздига великолепието на природата на Америка почти до поезия и оставя читателя с впечатлението, че няма по-красива страна. Дълбочината на наблюденията и чувствителността на поета при Фулър прави от „Лято на езерата“ повече от пътепис. Тя размишлява, пътува и навътре в личността си, чете книги за местата, по които минава и разговаря с много хора. В днешните категории „Лято на езерата“ е жив социален портрет на Америка от средата на 19-ти век, граден на терен, с любопитството и аналитичния усет на хуманиста, който цени и защитава величественото в човека. Мислите ѝ за индианците подчертават колко добре е проумяла генеричната връзка на тяхната култура с живота, с природата и с вселенската цялост, и колко уникално е това.

„…напразни са усилията му да убеди червенокожия, че е воля небесна да му отнемат ширните поля. Той кима с глава, но със сърцето си не приема. Не може да приеме. Защото не е вярно…“


„…Ала белият човек засега си остава полуопитомен пират…“

На страница 138 от книгата има забележителен пасаж, който трябва да се прочете. Вдъхновен е от фламандски патриот, герой на сър Хенри Тейлър и е страхотен образ на мъжа като апологет и създател на стойностното в света. Не е случайна тази рефлексия, защото Маргарет Фулър е напредничав ум, двигател на интелектуалното преобръщане по отношение възможностите на жените, важността на женската енергия в обществения подем и нуждата от равно образование за всички на младия континент. Тя стои зад влиятелното списание „The Dial“ и публикува труда си „Жена през деветнадесети век“, който хвърля грамаден камък в застоялите води на gender детерминираното общество отпреди 170 години.

Книги за ценители | Най-доброто в хуманитаристиката

Share This