ОТ ВОКАНСОН ДО СМЪРТТА НА ТЪРГОВЕЦА

Дали представата ни за прогрес като отсечка в линеарното време, насочена винаги напред, не е мисловна илюзия? Реализираните идеи в наши дни често имат своя аналог в миналото. Сбъдвайки ги днес ние като че ли завъртаме окръжността на времето и отново се срещаме с тях, в първоначалния им образ от преди векове. Вероятно е така, защото това, което привидно тепърва откриваме всъщност постоянно ни е съпътствало.

През 2020г. интернет гигантът Amazon отвори в Сиатъл, а после и в Редмънт иновативен магазин за хранителни стоки изцяло без касиери, базиран на технологията Just Walk Out – съчетание от алгоритми за компютърно зрение, синтез на сензори и дълбоко обучение на изкуствен интелект. Веригата е Amazon Go Grocery и предизвика у технологичните апологети възторг заради начина, по който променя начина ни на пазаруване, а скептиците зареди с опасения за поредната професионална смърт – тази на касиера в супермаркета. Магазините без персонал се появиха също в Китай и Швеция, и по всичко личи, че не са тук, за да си тръгнат.

Преди да пристъпи в царството на неодушевените рафтове, купувачът инсталира приложение на мобилния си телефон, чрез което влиза в магазина и е посрещнат от няколко служители, които подреждат стоката и евентуално консултират. Това, което потребителят избира се отчита посредством сензори и камери, а сумата за плащане се начислява директно в неговия Amazon акаунт. Той пазарува самостоятелно и напуска магазина без да се реди на опашка и без да минава през каса. Как това иновативно решение се справя с проблем като доброто старо мародерство е безпредметен въпрос в ерата на дигиталното идентифициране и лицевото разпознаване. Но е много по-интересно как се променя рудиментарна междучовешка интеракция на повече от 4000 години – доколкото пазарището е било социална и културна институция във всички векове и във всички общества. И най-вече какво се крие зад стремежа да пренебрегнем/изтрием човешкото присъствие от житейските ни дейности и да го заменим с автоматизиран еквивалент?

През 1745г. в парижкото литературно списание „Mercure de France“ 1 възторженият редактор описва на близо три страници нововъведение на Мосю Вокансон, което малко по-късно ще революционизира текстилната индустрия. Долавя се ентусиазма в представянето му като интересно хрумване с потенциал:

„…машина, с която кон, вол или магаре може да произведе много по-красиви и съвършени тъкани и от най-сръчните работници“

… „тя управлява няколко операции едновременно извършва всичко необходимо за производството на платове…“

Жак де Вокансон (1709-1782), Снимка: fr.wikipedia.org

През 40-те години на 18-ти век Жак де Вокансон, който напълно се вписва в представата ни за погълнатия от заниманията си ексцентрик и изобретател на “interesting gimmicks” (впечатляващи, но безполезни механични трикове), създава първия напълно автоматичен тъкачен стан с примитивен автоматизиран процес за управление на совалките, които изтъкават нишките без намеса на работник. Електричеството все още не съществува, затова станът се задвижва от водна или животинска тяга. Има исторически сведения, че това хрумване приживе на своя създател остава само прототип, тъй като занаятчийската гилдия не е била очарована от него. Изненадващо защо! Но идеята на Вокансон за фабриката без работник запазва виталността си, продължава напред към индустриалната епоха и все пак пробива до масовото производство. Известно е после как то променя историята на Европа и как окрупнените работнически маси повлияват модерната епоха с нейните войни, социални промени и политически доктрини.

Но през 19-ти век работите на изобретателите от предходното столетие като Вокансон, Хенри Мейлард, Пиер Жак Дро и синът му Анри Луи ще бъдат наречени от съвременниците салонни игри. В своите „Писма за природната магия“ от 1832г. Дейвид Брюстър пише, че „основната цел на изобретенията им е да смайват и забавляват публиката“.2 Смайването е налице, но тук безспорно има много повече. Фактът, че скоро играчката на Вокансон ще се превърне в тъкачната машина на Жакард (1804г.) и ще преобрази необратимо не просто индустрията, а начина на живот на европейците, е показателен за жилавата целесъобразност на една идея. За какво точно настоява тя и каква е мечтата, която стои зад нея? Дали Вокансон е бил дотам несериозен, че да смята възторженото ръкопляскане по панаирите и припадналите в корсетите си развълнувани дами за финалната награда на самотните си усилия?

От фабриката без работници до днешните самообслужващи магазини и дронове-куриери наблюдаваме все същата амбиция – да надскочим предела на нашите способности и нашата телесност. Тя се уморява, стресира се, разболява се или умира. Има нужда от сън, почивка, храна, вода и подходящи условия, за да функционира. Човешките възможности за производство на блага са ограничени от две ръце и субективистичната представа на всеки индивид за крайния резултат от труда му. Има и още нещо – в инженерното въображение на Вокансон времето може да се движи в друг ритъм. То може да бъде забързано и разширено и да не се съобразява с циркадния ритъм на живите тела, докато в същото време обемът на продукцията расте експоненциално. В това изглежда се състои изкушението да пипнеш малко source кода на реалността.

Отвъд това възторжено тълкувание историята с дръзкия инженер Вокансон твърди, че той просто е искал да натрие носовете на майсторите на копринени платове, казвайки им, че тъкан с красива шарка може да изтъче и едно магаре. И им го доказва. Платът от автоматичния стан се пази като музеен експонат. Самите майстори в учтив отговор го погват с камъни. Но незамисимо дали нещо възниква от банално перчене, то води до ключова промяна и разширяване на действителността. Достатъчно е да положиш стана под водопад, да го заредиш с копринени нишки и той ще тъче неуморно с часове. Магазинът без персонал обслужва денонощно, а дронът носи кашона с пратката високо над уличния трафик и е 10 пъти по-бърз.

И ето че иторията на иновациите, които напълно изключват човешката намеса отвежда до пионерите от 18-ти век, мислили в същото поле на имитационната игра, където човешката дейност е подменена от механизъм, „който имитира както ефектите, така и средствата на природата с точност и съвършенство “, ако цитирам Вокансон – това типично дете на Просвещението. Иновациите на 21-ви век винаги са били в непрестанна връзка с подобен на себе си мисловен прототип от миналото, опитал се да отговори на идентично предизвикателство – как човекът, въплъщение на самата природа, може да наподоби сам себе си с точност и съвършенство. Независимо колко съвременни са технологиите, с които постига това, изначалният проблем за решаване е много стар и винаги затваря кръга при екзистенциалната първопричина на цялото това усилие – нашето наподобяване и себенадскачане.

Заглавна снимка: Danilo Ugaddan, pixels.com


  1. Mercure de France, Dedie au Roi, Novembre 1745, стр. 116-119.
  2. D. Brewster, Letters on Natural Magic, London, 1832г., стр. 285.

Share This