Френската столица ли е родният град на изкуственият интелект?
През 1951г. в Париж се провежда Междунарона конференция, посветена на изчислителните технологии, чиито организатори са Институтът „Паскал“ и „Френският национален център за научни изследвания“ (CNRS). Основната фигури зад това събитие обаче е Луи Куфинял – доктор по математика и теория на изчисленията от Парижкия университет, с научни интереси към конструиране на изчислителни машини. Амбициите на самият Куфинял всъщност се простират по-далеч от създаването на гигантски калкулатори, затова в онези години той работи в близко сътрудничество с водещия френски физиолог Луи Лапик, известен с работата си върху мозъчните невронни модели. Двамата споделят общи схващания за логическата близост между мисловния процес при хората, физиологията на мозъка и изчислителните процеси при машините. Лапик разгръща своите теории в изследването си “La Machine Nerveuse” (1943г.), в което прави аналогия между функционирането на малкия мозък при човека и принципите на работа на изчислителната машина.
Трябва да се отбележи, че 40-те години на 20 век са време, когато не само Куфинял и Лапик търсят аналогии между електромеханичните и електронни изчислителни машини и човешките тела, и умове. Втората световна война носи разруха, но и парадоксално дава тласък на технологиите. Да си припомни приноса на Алан Тюринг за британското правителство, както и цялостно за науката. В същия период и американските учени отбелязват напредък в изследванията си за изчислителната природа на човешкото мислене и в разработките си на изчислитени системи. Между 1943 и 1945г. отвъд океана е създаден ENIAC – първият мащабен компютър, работещ с електронна скорост, без да се забавя от механични елементи. Компютърът на Института за напреднали изследвания – IAS Computer е конструриран година по-късно, за да извършва изчисления в сферата на метеорологията. Това първо поколение компютри изглеждат като огромни сметачни шкафове, обикновено заемат цяла стена и са далеч от днешните PC-та като интерфейс, а още по-далеч като производителност от съвременните изчислитени клъстъри. Куфинял, разбира се, е наясно с тези иновации, защото собствените му стремежи са в същата равнина. Той разработва подобна машина, но и работи върху по-глобална идея, разглеждаща човешкото мислене от гледна точка на изчислителността. Силен тласък в търсенията му дава срещата с математика Норберт Винер от MIT, автор на книгата “Кибернетика” (1948 г.), с която въвежда този термин в обръщение сред научната общност.
Докато Европа все още се отърсва от войната, Куфинял, Лапик и Винер се оказват в едно и също аналитично поле, мислейки върху концепцията за човешките умове и тела като подобия на сервомеханизмите (механизми с автоматичен контрол, базиран на обратна връзка), електромеханичните релета или електронните вериги. Самият Куфинял още в края на 30-те години в докторската си дисертация прави аналогии между изчислителните машини и човешката физиология и анатомия, а всяко усложняване на машините схваща като процес, сходен на биологичната еволюция. Луи Куфинял не постига успех с хардуерните си проекти, но посоките на мислене, които той очертава, както и конференцията, която организира в началото на 50-те в Париж имат голямо значение в развитието на технологиите, бъдещето на мислещите машини и когнитивните науки като цяло. През 1951г. в Париж за шест дни по негова покана се стичат математически светила и изследователи в сферата на компютърните технологии от Щатите и Европа. Много от присъстващите са хора, записали имената си в историята на инженерните науки и компютърните технологии.
Форумът е наречен „Les Machines a Calculator et la Pensée Humaine“ (“Изчислителни машини и човешка мисъл”) и събира изследователи, които по някакъв начин са повлияни от възгледа за ума като машина. Събитието обединява двете най-големи страсти на Куфинял – проектите за създаване на широкомащабни цифрови електронни компютри и теоретичните концепции за човешкото мислене от изчислителна гледна точка. Първата му страст определено е споделяна и от другите. Great minds think alike! В Париж са показани най-новите разработки на мащабни електронни цифрови компютри. Хавард Айкен от Харвард говори за машините Mark II, III и IV, Андрю Бут от лондонския колеж Биркбек представя своя експериментален SEC и новия компютър APEXC. Експертът по приложна математика от Цюрих Едуард Штифел показва компютъра Z4 и е презентирана машината Pilot ACE, в чието създаване участва Алън Тюринг. Куфинял също демонстрира своята т.нар. пилотна машина.
Норберт Винер 
Уорън МакКълок 
Луи Лапик
Но освен за мащабни изчислителни машини, в Париж се дискутират въпроси на физиологияна на мозъка и логика на функциониране на човешката нервна система. Представена е работата на Леонардо Торес и Кеведо (1852г. -1936г.) – изобретателният испански инженер, работил по концепцията за автоматизма или възможността за направата на по-усъвършенствани автономни машини, които да заместват човека в различни по род дейности. Норберт Винер също е там и изнася забележителна лекция, в която коментира възможностите на изчислителните машини в бъдеще да предоставят на човечеството нови видове сетивни възприятия за форма, които не са част от собствената ни нервна система. Тези нови типове възприятия могат да бъдат достъпни за нов вид тяло, съчетаващо биологичен и изкуствен ум. След няколко десетилетия Рей Кърцуайл от Google ще лансира т.нар. сингулярна теория, която допуска идеята за хибридизация между човек и машина.
На конференцията участва и чикагският неврофизиолог Уорън МакКълок, който, заедно с Уолтър Питс, изгражда през 1943 г. концепцията за нервните мрежи, предшестващи съвременните невронни мрежи и лансира идеята за използването им при извършване на логически изчисления. МакКълок и Питс създават първата механистична теория на ума, първия изчислителен подход към неврологията, логическия дизайн на съвременните компютри и като цяло – стълбовете на изкуствения интелект. За тези двамата ще разкажа специално, но тогава, в Париж МакКълок казва нещо важно:
„Мозъците са изчислителни машини, но изкуствените изчислителни машини все още не са мозъци.“
Това твърдение важи и днес, но разликата е, че сме с половин стъпка технологично по-близо до приравняването им. На тази ключова за развитието на изкуствения интелект конференция заключителната дума има организаторът и вдъхновител Куфинял, който говори за аналогии между структурите на изчислителните машини и мозъчните структури. Приемайки, че мозъкът е машина, с която се произвеждат мисли, а логиката – неин работен метод, той настоява че логическите модели на човешкия разум могат да бъдат директно сравнени с логическите процеси при изчислителните машини. Идеята на Куфинял е обратна на тази на МакКълок и Питс. Не машината трябва да се онагледява чрез човешкия мозък, а умовете ни трябва да се мислят от гледна точка на компютърните системи. Бил е убеден, че това е пътят, по който може в индивидуален мащаб да се очаква разширяване на социалната сила на човешката интелигентност. Крайната цел за Куфинял разбира се е усилването на интелектуалния ни потенциал.
“Мислейки като компютър, човечеството би създало нова и подобрена версия на себе си “, твърди той.
След тази забележителна конференция кариерата на френския математик не достига големи висоти, а амбициозната му изчислителна машина остава неразработена. Обаче с публикациите си през 50-те и 60-те години на миналия век по кибернетика, Куфинял става важна ранна фигура от развитието на тази наука във Франция.
Още някой се оказва през 1951г. в Париж. Това е професорът по приложна математика от Дармщат – Алвин Валтер, който е сред водещите умове в Германия в изчислителните науки. По онова време учените от Дармщат работят по проект за електронен цифров компютър, който ще стане факт през 1957г. под името DERA (Darmstädter Elektronischer Rechenautomat). Валтер също трябва да си е дал сметка, че във Франция се случва нещо важно, защото четири години по-късно, през 1955 г., той и Дармщатският му институт организират собствена международна конференция по цифрови компютърни технологии.
И така – какво е значението на това сборище на учени глави в началото на 50-те години в сърцето на Европа? Според историкът на изчислителните технологии Хърбърт Брудерер:
„Това добре документирано събитие може да се разглежда и като първата голяма конференция за изкуствен интелект. ”
Дали следвоенен Париж ще се окаже родното място на Artificial intelligence?! Там ли се дава тласък на AI рарзаботките е въпрос за технологичните историци, но сигурното е, че се заражда общност от хора, които мислят за кибернетичната машина не просто като за огромен калкулатор, но и като продължение на човешката когнитивност. Париж събира големите умове на десетилетието в изчислителните и инженерните науки, които вярват в конвергенцията между естествен и изкуствен разум и които ще насочват усилията на своите последователи през следващите 70 години, за да стигнем днес до алгоритмите за дълбоко обучение, невронните мрежи и машинното обучение на изкуствен интелект, базирано на данни. Това събитие е показателно за начина, по който се раждат и прохождат идеите, които променят света. И, разбира се, трябва да го мислим не толкова като стартова точка на всичко, а по-скоро като ключово събитийно съсредоточие, което просто осветява поредицата от научни усилия и идеи, зрели в умовете на талантливи и мислещи хора доста по-отдавна.
Начално изображение: Компютърът Pilot Ace, разработен във Великобритания през 40-те години на 20-ти век. Снимка: eo.wikipedia.org