Изящният, вълнуващ стил на Стефан Цвайг е отново с нас. Последната му книга „Светът от вчера. Спомени на един европеец“ ще донесе наслада за духа с перфидната лекота, с която този прекрасен разказвач борави с думите. Цвайг отдава почит на десетилетията от детството и младостта си в сърцето на Европа, в цветущия край на 19-ти век и описва своето поколение между двете световни войни. Книгата е завършена преди да сложи край на живота си през 1942г. в Бразилия, където е запратен от Хитлеристкият режим като емигрант и невъзвращенец. Четейки Цвайг можем да си представим подредената, сигурна и уравновесена бюргерска Австрия, и Виена, навикнала на изтънчените екстази на високата култура, пропита от театър и музика, и до сърцевината си преклонена пред духовността.
Можем да усетим и дълбоката, старовремска връзка между младостта и поезията, съществувала в интелектуално пищния век на Бел Епок. Няма съмнение, че Стефан Цвайг е вложил последното усилие на таланта си, за да отлее в проза отпечатък на своето време като е удебелил щрихите на всичко възвишено в Австро-Унгарската имперска традиция на Стара Европа, формирало и него самия. Подбрал е да разкаже за близките си познанства с известни хора, които имат историческа роля в контекста на времето, но и в собствената му съдба (Теодор Херцл, Ромен Ролан, Емил Вернхарн, Рилке, Роден, Валтер Ратенау). Пропуснал е да спомене за други (Йозеф Рот), за които пък ще разкажат други книги.
Защо обаче „Светът от вчера“ така прилича на света от днес с неговите брекзити и консумативна култура? Цвайг описва надигащата се вълна от национализъм, популизма и агресивния нагон на нациите към преследване на интересите си за сметка на другите. А също и изолационизма им, наивността и зрънцата ненавист, които невидимо покълват. А после избуяват за една нощ,
„…в онази трагично слаба и трогателно хуманна либерална ера“.
Писателят си спомня кога за пръв път е доловил клокоченето на омразата под пласта измамно благосъстояние. Случва се по време филмова прожекция. Обикновеният австриец проявява необичайна злост към германски политици. Един невинен хилеж в киното, завършил с Аншлус Йостеррайхс. „Светът от вчера“ по още един начин сближава днешния гражданин на ЕС с поколението на космополита Стефан Цвайг, израснал в свят без национални ограничения като напомня за общоевропейската споделеност.
„…целият свят бе отворен за нас. Можехме да пътуваме без паспорт и разрешение, където си пожелаехме…“
„…когато Блерио прелетя Ламанша, ние във Виена ликувахме, сякаш беше герой на нашата родина; всички се гордеехме с непрекъснатите триумфи на техниката и науката в Европа и от тази гордост се роди европейското чувство за общност, европейското наднационално съзнание.“
Така изглежда света на Цвайг преди войните да изправят австрийците срещу белгийците и немците срещу французите. Само част от интелектуалците в емиграция запазват хладнокръвие сред всеобщия крясък. Те ще бранят хуманизма в своя ареал на междуличностно общуване и най-редовно ще пресичат вражеските линии. Не че не правят опити да вразумят и тълпите. Техни събратя пък ще изберат да пригласят на напълно побъркалата се Европа. До Първата световна война гласът на образованите елити все още има влияние, но десетилетията напред прогресивно го обезстойностяват. В някакъв смисъл, „Светът от вчера“ документира последните мигове на това морално лидерство.
Книги за ценители | Най-доброто в хуманитаристиката