„Влезте в amazon.com и вече сте вън от капитализма. Въпреки цялото купуване и продаване, случващо се там, вие сте в царство, което не може да се смята за пазар, дори и не цифров.“
Янис Варуфакис
Последната книга на гръцкия финансист и експолитик Янис Варуфакис представя доста провокативна теза за въздействието на съвременните технологии върху икономиката и обществото. Самият Варуфакис е известен с революционните си идеи в областта на икономиката и политиката, както и с подчертано левите си схващания. В „Технофеодализъм“ той анализира настоящата ситуация на пазарите, водейки ни към преосмисляне на бъдещите перспективи пред общество, функциониращо във все по-технологизирано. Тезата му е, че вълната от дигитални технологии не само променя начина, по който работи икономиката, но и създава нови форми на неравенство и контрол. Варуфакис гради аргументацията си около твърдението, че вместо да освободи човешкия потенциал и да създаде по-справедливо общество, дигиталната революция води към увеличаване на контрола от страна на корпорациите и елитите /корпоративни, цифрови и банкови/. Резултатът е форма на съвременен феодализъм, който е всеобхватен, заробващ и въвличащ всеки от нас в глобална машина за свръхпечалби, която все повече се отдалечава от типичния пазарен, десен, капиталистически модел.
Варуфакис се позовава на широк спектър от икономически и исторически данни, но и на философски разсъждения. Поглежда доста критично към роботизацията, автоматизацията, дигитализацията и тяхното въздействие върху работните места, доходите и социалната структура на обществото. Главният му упрек е към големите технологични гиганти – Гугъл, Пейпал, Тесла и Мета (наречени с общото понятие „облаколисти“), които според Варуфакис реализират модела на съвременен феод. Закрепостяващ и стагниращ не само чрез глобалния контрол над данните на всеки потребител, но и чрез утвърждаването на политически коректни поведенчески модели.
„Облачните феоди са цифрови платформи за търговия, на които купувачи и продавачи се срещат благодарение на алгоритмите на облачния капитал. Макар да изглеждат като пазари, съвършената им централизация /постигната чрез силата на алгоритъма да посреща и задава точния ред с информация за всеки купувач и продавач/ ги прави форма на облачен феод, принадлежащ на този, който притежава алгоритъма или облачния капитал…“
Из “Технофеодализъм”
Левите отново възстават, ще си каже читателят на тази прелюбопитна книга. Тезите на Варуфакис са в доста отношения валидни, но и застават на ръба на много спорно социално инженерство, особено в онази част от книгата, в която световно известният икономист и университетски преподавател дава своите формули за изход от ситуацията (виж главата “Спасение от технофеодализма“). Макар и достоен опит за посочване на решение, като всяка друга готова рецепа, приложена към жив социален организъм, той винаги носи риска нещо тотално да се обърка, обричайки цели поколения. Дали Варуфакис зове за бунт на масите и преобръщане на модела чрез съпротива? О, да и това на моменти звучи почти в ритъма на Марсилезата – носталгично, утопично и с пролетарска бодрост. Самият факт обаче, че книга като „Технофеодализъм“ изобщо съществува със своите тези и бих казала – с впечатяващия си вътрешен плам и ярък глас, призоваващ към промяна – е обстоятелство, което не може да бъде подминато.
„Представи си, че централната банка осигурява на всеки човек безплатен цифров портфейл: напрактика безплатна банкова сметка. За да привлече хора да го използват, всеки месец банката приписва на всяка сметка стипендия /или основен дивидент/, като така безусловният базов доход става реалност.“
Из “Технофеодализъм”
Ето една от по-познатите ни решения, според Варуфакис. Има и други, разбира се, построени напълно в духа на левите идеи, призовани в тази книга като спасителна формула срещу последиците – парадоскално! – от един вреден и краен етатизъм. Няма как да стане, би си казал отрасналият в дясно-либералната мисловна канава обитател на света през 2024, когато чете безумните съвети на Варуфакис, свързани например със споделената работническа собственост върху капитала. Кой капитал ще си споделяте, би запитала Маргарет Тачър? Този, който капитализмът създава или онзи, който социализмът харчи и преразпределя?
Нека поживеем, вслушвайки се във всички гласове и нека видим накъде ще поеме светът…
“Технофеодализъм”, от Янис Варуфакис, Издателство “Катехон”, 2024 г.
