ТРИ ФИЛОСОФСКИ УРОКА НА ТЮРИНГ И ФИЛОСОФИЯТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

от проф. Лучано Флориди

Пролог    

Разглеждайки философското наследство на Алан Тюринг ¹ рискуваме две неща. Първо – да го сведем просто до популярния му тест.² Семпло и ясно, защото всеки би приел този му принос и може лесно да го постави в рамките на разговора за философията на изкуствения интелект. Вторият риск е наследството му да бъде разводнено до всеобхватен разказ, в който идеите му да се схващат като първооснова на едва ли не всичко, което правим и знаем днес. Е, какъв по-добър начин да отдадем полагащото се на гения му? И в двата случая обаче е малко вероятно да разберем кои точно концептуални приноси на Тюринг са в основата на съвременния философски дискурс и кои могат да насочат бъдещото му развитие. За да избегнем рисковете, ще се съсредоточа върху три специфични философски урока, които изглеждат особено важни за конституирането на философията на информацията и нейното развитие. Това не е филологически или научен анализ, а минималистично, херменевтично упражнение.

Трите философски урока са изведени от работата на Тюринг върху метода на нивата на абстракция (Levels of Abstraction – LoA) и как тя ни учи да задаваме правилно философските въпроси. Също и кои въпроси е най-належащо да бъдат зададени днес. И накрая – какво е влиянието му за формирането на нашата нова философска антропология или това, което ще нарека четвърта революция. 

Урок първи

Да зададем ниво на абстракция или как да се поставят философски въпроси

Представете си следния сценарий – питате за цената на дадена стока, например употребяван автомобил и получавате в отговор „5000“. Въпросът се отнася до променлива, цената Х на въпросната кола и вие получавате точна цифрова стойност за Х. Обаче нещо липсва. Все още не знаете цената, защото не знаете вида на променливата. Това британски лири ли са, щатски долари, евро ли е или какво? Разбира се, контекстът може да помогне. Ако сте в Обединеното кралство и питате автодилър, въпросът ви трябва да се разбира като свързан с цена в британски лири. През ноември 1999 г. НАСА провали проекта Mars Climate Orbiter (MCO) на стойност 125 млн. долара, защото инженерният екип на Lockheed Martin използва английски (познати също като имперски) мерни единици, докато екипът на агенцията ползва друга метрична система в ключовата работа в космически кораб. В резултат на това MCO се разби на Марс. Предположението, че контекстите винаги ще поясняват видовете променливи проправя пътя към такива скъпи грешки. И така, какво общо има това с Тюринг? Много, както се оказва. За да ви покажа как, позволете ми да въведа леко абстрактен модел на фактическа информация. 

Можем да третираме фактическата информация с цената на колата втора употреба като съставна част от въпрос + отговор. Ако се допусне теоретично опростяване, въпросът може да бъде сведен до булев тип, с отговори „вярно“ или „невярно“. В оригиналната версия на нашия пример въпросът за цената на употребяваната кола изглежда така: „Цената на колата 5000 ли е?“ + „Да“. И става ясно, че проблемът не е в отговора, а във въпроса, защото той не съдържа индикация за вида на обработваната променлива. Правилният въпрос е следният: „Цената на колата £ 5000 ли е?“, „Да“. Току-що въведохме правилното ниво на абстракция или LoA, представено от символа за британски лири, а не например от символа за евро. Тюринг е първият, който разбира важното значение на LoA параметъра, благодарение на който могат да бъдат зададени разумни въпроси. Може да изглежда невероятно очевидно, но примерът с MCO показва колко лесно и опасно е да се забрави за скритите нива на абстракция. Важността им е толкова очевидна, колкото и фактът, че Земята е кръгла и че Америка се намира точно там, където е открита. И все пак геният на Тюринг е този, който насочва към този факт. 

Разбира се, приносът му не е във въвеждането на концепцията за типизирани променливи или за установяване на необходимост от референтна рамка. Тези идеи вече са били факт по негово време. Приносът му е в това че показва как на философски и концептуални въпроси може да се отговори само чрез уточняване на нивото на абстракция, от гледна точка на което би имало смисъл да се получи отговор. Това е един от най-големите и трайни резултати на известния му тест. Далеч по-важен от грешните предсказания за това, кога машините биха го преминали или какво би последвало от това. (Тестът на Тюринг не е преминат убедително от машина, въпреки известни претенции на разработчици на чатботове – бел. прев.) Понякога се забравя, че Тюринг отказва дори да се опита да даде отговор на въпроса „Може ли машината да мисли?“. Той смята проблема за „твърде безсмислен, за да заслужава дискусия“.

Ако се позовем на примера с колата, това би било равносилно на това да поискаме цената на употребявания автомобил в абсолютни цифри, настоявайки, че няма нужда да се уточнява валутата. По същия начин Тюринг възразява, че въпросът включва неясни понятия като машина и мислене. С други думи – липсва ясна степен на абстракция. Затова той предлага да го замени с Имитационна игра ³, която е по-управляема и по-малко взискателна, тъй като се основава на сценарий, базиран на лесно приложими и контролируеми правила. Ето как той въвежда LoA параметъра, а „валутата“, която той избра в играта е човешката интелигентност, но можеше и да е нещо друго, от интелигентността на животните до човешката креативност, както показват много други версии на имитационната игра на Тюринг. И така вече имаме нов въпрос, който звучи така: „Може ли да се заключи, че една машина мисли на нивото на абстракция, представена от имитационната игра?“ След половин век философията все още изучава това съществено заключение. 

Урок втори

Да се фокусираме върху най-важните проблеми или на кои въпроси трябва да отговори философията

На 23 април 2010 г. Бил Гейтс изнесе реч в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс, в която зададе въпроса: „Дали най-ярките умове се занимават с най-важните проблеми?” Например живота на най-бедните, здравеопазването или изхранването? Би трябвало да добавим и мирното съществуване, човешките права, условията на околната среда, жизнения стандарт и т.н., и това е само началото. Ясно е, че най-ярките философски умове не бива да стоят встрани от тези неотложни предизвикателства. Да зарежат философстването и да започнат да правят нещо в този забързан свят. А можем и да затворим философските департаменти и никога да не покварим с философия най-ярките си млади умове. И все пак, това ще е самоубийство. Също като да изгориш плетената кошница, с която летиш, защото балонът с горещ въздух се спуска твърде бързо. Философията е нещото, което трябва да бъде запазено в един добър свят, а не това, от което искате да се отървете в лошия свят. Атина е по-добро място със Сократ, така че трябва да има и друг път напред. Факт е, че философията може да бъде изключително полезна, тъй като тя изгражда новите идеи, теории, перспективи и по-общо – интелектуалната рамка, която служи за разбиране и справяне с дълбоките въпроси, които ни предизвикват. Усилията на най-ярките умове могат да допринесат за прозрения и видения, анализи и синтези, евристики и решения, които да ни помогнат да се справим с „най-важните проблеми“.  

Всяко малко усилие ни помага в битката срещу идиотизма, мракобесието, нетолерантността, фанатизма и фундаментализма от всякакъв вид, предразсъдъците и обикновеното невежество. Но кои идеи, теории, перспективи и въобще коя интелектуална рамка трябва да проектират философите сега и в обозримо бъдеще, така че техният принос да бъде своевременен и полезен? С кои философски въпроси да се занимават? Отговорът би бил немислим без наследството на Тюринг, което откриваме в концептуалните нишки, влизащи в досег с много от нашите „най-важни проблеми“. В глобалното информационно общество, почти всяко от най-важните предизвикателства, пред които сме изправени, е свързано с информационните и комуникационните технологии, от гледна точка на причини, последици, решения, научни изследвания, реални подобрения, концептуални ресурси необходими за разбирането им, или дори само състоянието, необходимо за справяне с тях, както ясно показва примерът с Бил Гейтс. Очевидно информационните ресурси, технологиите и науките не са панацея, но са ключово и мощно оръжие в битката ни срещу толкова много злини. Вторият урок, който трябва да се научи от Тюринг е свързан с въпросите, които най-ярките философски умове трябва да разглеждат. Живеем в една инфосфера, в която зад най-важните проблеми често стои една машина на Тюринг. Това е новият свят, в който сме започнали да се концептуализираме.

Урок трети

Нова философска антропология, която се занимава с философските въпроси

Простичко казано, науката има два основни начина за промяна на нашето разбиране. Три научни революции оказаха голямо влияние както на екстровертно, така и интровертно ниво. Променяйки нашето разбиране за външния свят и начина, по който взаимодействаме с него, те промениха концепцията ни за това кои сме ние и до къде можем да стигнем. След Коперник, хелиоцентричната космология измести Земята, следователно и човечеството от центъра на Вселената. Дарвин показа, че всички видове живот са се развили с времето от общите предци чрез естествен подбор, като по този начин измести човечеството от центъра на биологичното царство. Следвайки Фройд, днес признаваме, че разумът също е несъзнателен и подчинен на защитния механизъм на репресиите, като по този начин го изместваме от центъра на чистата рационалност.

Позиция, която се приемаше за несъмнена поне от времето на Декарт. Читателят, който, подобно на Попър и мен самия, не би искал да разглежда психоанализата като строго научно сфера каквато е астрономията или еволюционната теория, вероятно би сметнал съвременната неврология за възможен кандидат за подобна революционна роля. Така или иначе, днес ние признаваме, че не сме неподвижни и в центъра на Вселената (Коперникова революция), не сме неестествено отделени и различни от останалата част от животинското царство (Дарвинова революция), и сме много далеч от това да сме картезиански умове, напълно прозрачни за самите себе си (Фройдистката или невронаучната революция).

Тази класическа картина може лесно да се постави под въпрос. Самият Фройд първи разтълкува тези три революции като част от процес на преоценка на човешката природа. Това бе една по-скоро самодоволна херменевтична маневра. Но все пак бе разумна забележка. По същия начин, когато сега мислим, че нещо много съществено и дълбоко се е случило с човешкия живот в резултат на компютърната революция. Преживяваме това, което може се нарече четвърта революция – процес на разместване и преоценка на фундаменталната природа и роля на човечеството във Вселената. Това се случва от 50-те години на 20-ти век, а Тюринг несъмнено е представителната фигура на тази промяна. Компютърните науки и технологиите упражняват едновременно екстровертно и интровертно влияние.

Те не само осигуряват безпрецедентно епистемологично и инженерно въздействие над естествената и изкуствената реалности, но и хвърлят нова светлина върху това кои сме ние, как сме свързани със света и следователно как разбираме себе си. Днес ние бавно приемаме идеята, че не сме самостоятелни и уникални единици, а по-скоро информационно въплътени същества (инфосъщества), взаимно свързани в информационна среда, в инфосфера, която споделяме с естествени и изкуствени агенти, подобни на нас в много отношения. Тюринг промени нашата философска антропология толкова, колкото Коперник, Дарвин и Фройд. Това оказа значително влияние върху начина, по който се мисли философията след него.

Усвоените уроци

Философията на информацията или как да сме адекватни в днешния свят

Какво може да помогне на човечеството да осмисли съвременния свят, да го уважава и да го подобри отговорно, и по този начин да реши най-важните проблеми? Отговорът изглежда съвсем прост – с нова философия на информацията. Сред нашите стереотипни и технически концепции, информацията понастоящем е една от най-важното, широко използвано и най-малко разбрано нещо. Затова най-ярките философски умове трябва да насочат вниманието си към проектирането на философия на нашето време правилно концептуализирана „За“ нашето време. Това е кардинален начин за въвеждане на философията на информацията като необходим етап от историята на философията. Разбира се, твърде пресилено е да се препише на Тюринг нейното начало. Той дори никога не се е фокусирал върху концепцията за самата информация, или върху проблемите, свързани с комуникацията, разбирана като информационна дейност или като пренос на данни, въпреки факта, че той и Шанън ⁴ са познавали взаимно работите си.

Поради това индексът в труда на Тюринг The Essential Turing: Seminal Writings in Computing, Logic, Philosophy, Artificial Intelligence and Artificial Life, Plus the Secrets of Enigma, дори не споменава термина информация. А книга като тази на Луенбергер споменава Туринг само веднъж и то във връзка с парк Блечли. И все пак бих казал, че без Тюринг и неговата новаторска работа в сферата на обработката на информация, научните и технологични последствия от нея и трите изложени по-горе уроци, съвременният интерес към философията на информацията би бил много труден за обяснение. Тюринг си поделя заедно Шанън и Винер ⁵ заслугите за привличането на философското внимание към света на информацията и нейната динамика. Фактът, че днес третираме компютрите като комуникационни машини, а не като мощни калкулатори, само показва колко дълбоко е влиянието на Тюринг върху нашия свят.

Епилог

Развитието на нови философски идеи изглежда сходен процес с иновациите в икономиката. Когато Шумпетер ⁶ адаптира идеята за творческо разрушение, за да интерпретира икономическите иновации, той е имал предвид и интелектуалното развитие. Философията се развива като постоянно се ре-инженерира. Днес нейната иновативна сила е в света на информацията, изчислителните и комуникационните феномени, научните сфери и технологиите, които ги развиват; заедно с новата среда, социалния живот, както и екзистенциалните, културните, икономическите и образователните проблеми, които те привнасят. Това е нова среда, която дължи много на работата на Тюринг и интелектуалното му наследство. Аз посочих три философски урока, които можем да усвоим от него. Предположих, че философията на информацията като част от неговото наследство, би била новаторска парадигма, която отваря богата, полезна и адекватна на времето област за концептуални изследвания.

Академично казано, философията на информацията е  областта, свързана с критичното изследване на концептуалния характер и основните принципи на информацията, включително нейната динамика, употребата и и научните и приложения, както и прилагането на информационно-теоретични, и изчислителни методологии към философски проблеми. По-конкретно, философията на информацията приема изрично, ясно и точно тълкуване на класическия въпрос „Ti esti“ ⁷, а именно „Какво е информация?“. Както и при всеки друг маркиращ ново поле въпрос, той също служи само за разграничаване на дадена област на научни изследвания, а не за детайлизиране на нейните специфични проблеми. Философията на информацията се стреми да разшири границата на нашето философско разбиране, като предоставя иновативни методологии за справяне с най-важните ни проблеми от съвременна гледна точка. Тя разчита на интуицията на Тюринг за решаващото значение на метода на абстракцията, за да се гарантира, че тези проблеми се разглеждат на правилното ниво.

Научната революция пренасочва вниманието на философите от седемнадесети век от природата на познаваемия обект към епистемичната връзка между него и познаващия субект, а оттам – от метафизика към епистемология. Последвалият бум на информационното общество и появата на инфосферата като среда, в която милиони хора прекарват живота си днес, позволява на съвременната философия да привилегирова критичната рефлексия първо върху паметта и езиците на организираното познание, т.е. върху инструментите, чрез които се управлява инфосферата. По този начин преминава от епистемологията към философията на езика и логиката. След това се фокусира върху природата на самата и тъкан и същност, на информацията и нейната динамика, включително комуникацията, инфопотоците и обработката им. По този начин информацията се изгражда като концепция, която е фундаментална и важна като Съществуваща, като познание, живот, интелигентност, смисъл или като мяра за добро и зло; всички основни концепции, които се съотнасят към нея, но и също толкова заслужаващи самостоятелно изследване. Ето по какъв начин философията на информацията може да обясни и насочи целенасоченото изграждане на нашата интелектуална среда и да осигури системна трактовка на концептуалните основи в съвременното общество.

Бъдещето на философията на информацията зависи от това колко добре ще се ангажираме с интелектуалното наследство на Тюринг, с най-важните проблеми на нашето време и с класическите философски въпроси. Но аз съм оптимист. Благодарение и на Тюринг, Бейкъно-Галилеевият проект за възприемане и управление на азбуката на Вселената намира своята реализация в изчислителната и информационната революция, която засяга толкова дълбоко познанието ни за реалността и начина, по който концептуализираме нея и себе-си-в-нея. Информационните наративи притежават онтичната сила на реалните понятия, а не на магическите фантасмагории, теологични логоси или мистични формули. Иманентно, като съграждащ инструментариум, те могат да описват, модифицират и да въвеждат в приложение общата ни среда и дори самите себе си. От тази гледна точка философията на информацията може да изследва информационните дейности, които правят възможно изграждането, концептуализацията, семантизацията и накрая – етичното дефиниране на реалността; както естествена, така и изкуствена, както физическа, така и антропологична. Философията на информацията позволява на човечеството да осмисли света и да го изгради отговорно. Тя обещава да бъде една от най-вълнуващите и полезни области на философското изследване на нашето време. 

Превод от английски: Яна Илиева

---

1. Кой е Алан Тюринг
2. Виж повече за теста на Тюринг
3. Моделът на играта на имитация
4. Клод Елууд Шанън e американски математик, чиято работа поставя основите на теорията на информацията. Основен фокус на дисертационната му работа през 30-те години на 20-ти век са принципите на логическите операции, широко ползвани от компютрите.  
5. Норберт Винер e американски математик със съществен принос в електронното инженерство и електронната комуникация, смятан за баща на кибернетиката.
6. Йозеф Шумпетер е австрийски икономист, който развива теорията си за творческото или креативното разрушение във връзка с индустриалните промени през 20-ти век в книгата си „Капитализъм, социализъм и демокрация“ от 1943г.
7. Tί ἐστι – от гръцки „Какво е“. Дефинитивен въпрос, който съдържа в себе си определението за обекта и не предполага ответен отговор.