И първите дихания на авангардизма в изкуството
Хилма аф Клинт (1862г. – 1944г.) е една от първите жени образовали се в Кралската академия за изящни изкуства в Стокхолм. Записва се през 1882г. на 20-годишна възраст и се дипломира с отличие. Редно е да отбележа, че академиите и университетите в края на 19-ти век далеч не гъмжат от дами, което превръща следването на Хилма само по себе си в знаменателен факт. Съвсем скоро след края на обучението си художничката ще се отличи с иновативния си творчески подход и то във време, когато ранният модернизъм тепърва си пробива път в Европа. В началните години на 20-ти век Хилма аф Клинт рисува смело, цветно, авангардно, минималистично, напълно схематично и абсолютно независимо от традиционните образи, доминиращи заобикалящия я физически свят. Не просто рисува по революционен начин, но и вижда света в немислима до този момент перспектива.
Хилда е съвременничка на Кандински и макар той да е много по-утвърден в теорията на изкуството като артист и идеолог на авангарда, хронологично Хилда аф Клинт достига първа до естетиката на геометричното, изчистено, двуизмерно и символно изобразяване. Когато в ранната 1906-та година тя представя пред света своя свръхнапредничав творчески почерк, който ще стане емблема на втората половина на 20-ти век и ще се прехвърли в 21-вото столетие, за да доминира визуалната му култура, авангардистът Кандински все още работи в стила на късния импресионизъм. Ще са му нужни около 30-тина години, за да достигне до прословутата си „Композиция IX“ и сходни творби, с по-близки допирни точки до работата на аф Клинт.
Да освободиш творчеството си от всякакъв стремеж към репрезентативно отразяване на света, от преповтаряне на познати фигури, образи или мотиви, залагайки на абстрактните обекти и друго мислене за форма, композиция, цвят и пространство, е нещо революционно за художествените нагласи по онова време. Изглежда и самата Хилма го е знаела, защото за разлика от повечето си съвременници, които проправят път на нови тенденции, сформират творчески групи, съчиняват манифести и се стремят да излагат повече, тя прави обратното – хербаризира творбите си с изричната забрана да бъдат показвани пред публика за цели две десетилетия. Прави го с убеждението, че все още им е рано. Те остават почти непознати до 80-те години на 20-ти век, когато художествената им стойност е оценена и призната. След смъртта си през 1944 г. Хилма аф Клинт оставя около 1300 картини, видени приживе само от шепа хора. Но погледнете тази изложба. Това са наистина модерни платна, особено поставени в контекста на съвременна експозиционна зала. Трудно е човек да повярва, че са вдъхновени и създадени на границата на 19-ти и 20-ти век.
От къде черпи прозренията си този изпреварил времето си и надхвърлил очакванията към пола си артист? Тук нещата са малко по-закономерни и обясними. През този период в Европа (и в САЩ междувпрочем) владее уклонът към търсене на духовно познание и усъвършенстване чрез мистичното и езотеричното. Медитациите, молитвите, спиритичните сеанси и общуването с по-висши духове са често практикувани, особено сред литературните и художествени кръгове, които търсят духовните мостове между доминиращата от векове в културата християнска религиозност и засилващия се по онова време научен напредък. Хилма аф Клинт е дълбоко въвлечена в този тренд.
През 1889 г. тя се присъединява към шведското Теософско общество, чиито идеи оказват влияние върху творческия ѝ почерк и поддържа контакти с Германското теософско общество на философа Рудолф Щайнер. Духовните ѝ практики я отвеждат до идеи и представи за нова сетивност и са контекстът – житейски и вътрешно рефлективен – в който се случва огъването на мисловните повърхнини, при което на твореца му е дадено да види реалността по съвършено нов начин, неуловим досега. Да осъзнае наличието и на друга реалност. Така абстрактното, нефигуративно изкуство на Хилма, а по-късно и на другите пионери на абстракционизма като Кандински, Малевич, Мондриан или Купка достига до идеята за използване на тотално различни изразни средства. Всички те възприемат общ идиосинкратичен израз, който бяга от очевидното във визуалния свят и търси нови начини да покаже паралелна вселена от образи, която в представите на Хилма аф Клинт е също толкова витална и истинна, колкото и тази, която виждаме и усещаме с петте си сетива.
Начално изображение: Åsa Lundén / Museum of Modern Art Stockholm 2013. Източник: www.hilmaafklint.se/en