Разбирам защо Джулиън Барнс избира личността на доктор Самюел Поци, за да скицира портрета на цяла една епоха в Европа. Времето на Бел Епок – границата между двата века с нейните дуели, дендидата, индустриален бум, аристократично излъчване, ожесточения национализъм, политически идеологии, но и с разцвета на изкуството, стопанското благоденствие и бума на машините, които ще улеснят и модернизират живота. А после избухва Първата световна война, след която много неща не са същите. „Мъжът с червеното палто“ е великолепен белетристичен разказ за края на 19-ти век на Стария континент, който поставя в центъра фигурата на един успешен и популярен в аристократичните и буржоазни среди френски лекар. Самюел Поци е красавец, бонвиван, знаменитост в своя занаят, но и учен, който допринася за напредъка на медицината и за осъвременяването на болничната помощ. Доктор Поци е дете на своя век и събира в личността си всичко напредничаво, жизнерадостно, движещо във възходящ ред обществото и събитията.
„През онези години Поци преобразява френската гинекология от клон на общата медицина в самостоятелна дисциплина.“
„…след продължителна кампания и дълга консервативна съпротива е създадена първата катедра по гинекология в Париж – следователно и в цял Франция. Оглавява я Поци.“
Той е образованият европеец (французин с италиански корени и смесен брак), рационалният човек, професионалистът, интернационалистът, който се заселва, образова, пътува и практикува свободно в различни страни. С две думи – типичният човек на модерността. Поци живее живота си пълнокръвно и е онзи буржоазен локомотив на бързо модернизиращото се общество, за когото посоката е винаги напред и който никога не затъва в плитчините на декаданса или аристократичния ескейпизъм. Неговото издигане до висшето общество е „триумф на интелекта, характера, амбицията, професионализма и изкусителното обаяние“. Барнс казва още в бележките си, че за него той е герой. Книгата е завършена непосредствено преди Брекзит и писателят е ужасен от този ход, обричащ Великобритания на изолационизъм, себезатваряне и отхвърляне на другия. А какво би означавало това? Вероятно би значело, че през 21 век типът хора като доктор Самюел Поци биха имали по-малко поводи да отегчават с присъствието си Острова, като привнасят (или смесват) с него своята кръв, семейства, талант, енергия към просперитет и сбъдване на професионални мечти. Изобщо – като допринасят със своята другост.
„Мъжът с червеното палто“ е впечатляващ текст. Пълен със фактологични препратки, снимки, любопитни детайли за знаменитости от това време (от 70-те години на 19-ти век, до първите десетилетия на 20-ти век), разказващ увлекателно за епоха с „френетичен, злостен и проклет нрав“. Този шедьовър на публицистичната проза от Барнс повдига и полите на тогавашните стереотипи, за да надникнем в по-интимните дипли на благонравието във висшето общество и артистичната бохема във Франция и Англия. Но по-важното е как влиза в диалог с днешното време на възраждащ се националистичен порив в Европейския съюз. Бързината на технологичен подем сега също има нещо общо с темпа, с който индустриална Европа се променя и навлиза в модерността преди век и половина. Книгата Барнс е поредният текст, който насочва мисълта към тези сходства.
Книги за ценители | Най-доброто в хуманитаристиката