AI EFFECT И ПРОМЕНЕНИЯТ КОНСУМАТОР

В предишната публикация „От Вокансон до смъртта на търговеца“ разгледах появата на Amazon Go от гледна точка на историята на иновациите, подчертавайки приемствеността в идеите. Но търговската концепция Amazon Go е достатъчно революционна, за да заслужи още един поглед, този път от гледна точка на жизнения цикъл на AI иновациите и промените в културата на консумизма. Amazon Go e ултрамодерен магазин за хранителни стоки изцяло без касиери. Базиран на технологията Just Walk Out, която съчетава алгоритми за компютърно зрение, синтез на сензори и дълбоко обучение на изкуствен интелект. Същите технологии са в основата и на друго нововъведение с предстоящо влияние в живота ни като автономните автомобили. Just Walk Out е окомплектована технология, готова за приложение и за други търговски обекти. Подобни решения разработва не само Amazon, така че се очаква много скоро т.нар. cashier-free магазини да ги срещаме и по летищата. Пазаруване без каси, без пари в брой, дори без плащане на момента.

Just Walk Out е клъстър от технологии1, който обединява мрежа от сензори, отчитащи близост и тегло на обекти, цял рояк камери със софтуер за компютърно зрение, които изпращат и обработват данни в реално време и по-стари технологии като RFID (развита версия на баркод етикирането). Всички те комуникират както помежду си, така и със софтуерните платформи, който захранват мобилното приложение. Замесено е и дълбоко обучение на изкуствен интелект и по-специално конволюционните невронни мрежи (CNN), които се ползват за анализ на визуални обекти и видео информация. Разбира се, зад всичко това стоят облачните ресурси на Amazon и немалка процесорна мощ.

Повсеместно наблюдение vs. Удобство

Какво получава човекът в своето ежедневие от всичко това? Според представителите на Amazon и апологетите на идеята, хората се сдобиват с повече удобство в ежедневието, спестяват време от check out и се променя  цялостното изживяване при пазаруване – все към по-добро. Край на опашките и ровенето в портфейлите за дребни. Край на робския и дехуманизиращия труд на конвейр за касиерите. Човекът напуска авансцената и заема по-подходяща за него позиция – да комуникира лице в лице с клиента и да консултира, докато машините поемат цялата поточна, досадна и изтощителна работа. Ако сбъркат и не отчетат продажба, това е за сметка на компанията, не на касиера. Но в същото време повсеместното наблюдение върху купувачите е страничният ефект; цената, която човекът плаща за удобствата. Какво получават компаниите? Технология като тази осигурява на първо място интимен поглед върху нуждите и интересите ни, страхотен масив от информация за клиентското поведение, навици и потребности. С други думи, те получават огромна Data и влизат още по-дълбоко във вътрешната логика на съвременното консуматорство. Обработката на всички тези data layers също би могло да е въпрос на изкуствен интелект, който задобрява и в сферите на анализ на големи данни, последван от софистицирано обратно маркетингово таргетиране, вероятно отново поверено на алгоритми.

Автономните технологии като AI Effect

Технологии за безкасови магазини вече се разработват дори от стартъпи, които твърдят, че могат да ги мащабират за различни по големина търговски обекти. В теорията на изкуствения интелект това означава, че още преди потребителите да са наясно какво точно е компютърно зрение, фактът, че то навлиза в делника на Сиатъл и на други градове по света вече автоматично го прави неиновативна технология. Така нареченият AI Effect е свързан с непрекъснатото изместване на базисните линии на иновациите. В момента, когато някаква технологична цел е достигната, нейната hi-tech природа е разомагьосана и тя се превръща в обикновено, постижимо изчисление.

“Изкуственият интелект е това, което все още не е реализирано”,

гласи принципът на AI Ефекта. Довеждайки в света ни самообслужващите магазини, базирани на изкуствен интелект, компании като Amazon ги превръщат от AI, в ежедневие и в нова нормалност. Преводачът на Google и асистентите в смартфоните преживяха същото свръхтехнологично детрониране, което всеки път предефинира artificial intelligence като термин. Те са в джобовете ни, следователно вече не са изкуствен интелект, а обичайна технология. На пръв поглед това е своеобразно инженерно отегчение от проблем, който е намерил решението си и е загубил своята предизвикателност. От социо-антропологична гледна точка обаче плаващото разбиране за крайната цел на интелигентната иновация, непрекъснато предоговаря понятието интелект и разбирането ни за интелигентността изобщо, включително и човешка интелигентност. Измества го все по-напред и поставя пред него нови цели. Постигнатото до момента се банализира и вече играта трябва да влезе в нова фаза на усложняване.

Клиентът е продуктът

Колкото по-удобен е животът, толкова по-малка е насладата. Това, според германският медиен теоретик Норберд Болц е едно от правилата на т.н. convenience пазари2. Ако технологиите пестят време и правят живота по-удобен, то е уместно да заподозрем, както и Дж.М.Кейнс преди около век, че хората не знаят какво да правят с времето си? Вероятно ще имат повече часове за ентъртейнмънт? Пазарните теоретици отдавна са осъзнали и че хората не знаят и какво желаят, което насърчава стратегиите за изкуствено създаденото търсене на имагинерно, неосъзнато искани стоки и услуги, които прелъстяват един вече крайно удовлетворен на базисно ниво клиент. Пазарно решение като Amazon Go обаче е близо до онова, което изследователите на консумативната култура наричат желания от втори ред. Клиентът отдавна е задоволил своите най-основни потребности и след това е бил пазарно прелъстяван към продукти и брандове, за чиято необходимост не е подозирал.

Днес поведението на клиента се води от метапреференции…тъй че настояването му гласи „променете ме“. Тук марката вече се превръща в медиум на трансформацията на клиента. Клиентът е продуктът“, пише Болц.3

От просто прелъстен до вече променен. Чрез технологичните решения от най-ново поколение, големите пазарни играчи наистина премоделират сериозно начина, по който се сдобиваме със стоки офлайн. Намесват се в антропологични феномени като културата на тържището и размяната, и вековните разплащателни практики между хората, които са в основата на обмена на стоки срещу пари. Иновацията тук е в съвсем различното клиентско преживяване – т.е. иновативният продукт, който Amazon Go налага на пазара е самият клиент като съвкупност от навици, ежедневие, време и лични усещания. Как тази промяна ще просъществува в следващите години е нещо, което си струва детайлно да се наблюдава.


  1. Just Walk Out Technology Using RFID, Computer Vision and Sensor Fusion www.ijirset.com/upload/2018/rtcsit/RTCSIT-49.pdf
  2. Норберт Болц, „Консумистически манифест“, Издателство Критика и хуманизъм, 2004г.
  3. Пак там, стр. 99
Share This