top of page

Последни публикации

Какво забавно единодушие.

Двама големи автори - Робърт Валзер и Джонатан Сюифт, на разстояние от два века, еднакво готино се шегуват с увредите, които обилното пиршество нанася върху имиджа на поета. 

Горко на угоения сред стихоплетците, защото не ще пребъде неговата песен..

Изображение:

​Rubens,
Bacchus and drunken Silenus

1640-1660

През XX век

На поета му отива да е слабичък; така той прави впечатление на одухотворен човек. О, отдалече трябва да му личи, че умът му по цели дни е все зает с мислене, а не с разточителни угощения. Угоените поети са нещо направо невъзможно. Да пишеш стихове означава не да дебелееш, а да преживяваш на пост и въздържание. Ние вярваме непоклатимо в това, изключено е да помръднем и на стъпка или на педя от тези ни схващания... 

 

Из "Канцеларията", 

от Робърт Валзер

satir_edited.jpg

През XVIII век

Така до пладне, взел пари

от представления две-три, 

със братя по перо поета

поглъща жадно питиета, 

с най-крехко печено преял,

ленив, отпуснат, оглупял.

В разкош духа си потопил,

поет как би се извисил?

До гуша флегма насъбрал,

дали и нота би изпял?

И как би яхал той Пегас

по стръмното небе тогаз..?

 

 

Из "Пътят на поезията",

от Джонатан Сюифт

bottom of page