МАРГАРЕТ ФУЛЪР ВЕЧЕ Е НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пътеписът „Лято на езерата“ е първият текст на Маргарет Фулър, с който тя дебютира на български. Перото на Фулър е изключително. Пише увлекателно и с нюх към историята. Тя е напредничав ум, двигател на интелектуалното преобръщане преди 170 години на отношението към образованието и ролята на жените …

СЛЕДИТЕ НА АВТОНОМНИТЕ АВТОМОБИЛИ В ЛИТЕРАТУРАТА

Голямата, съществена иновация по своята природа изглежда не е индивидуално прозрение на нечий гений, а креативна проява на колективния разум. Тя се ражда, просъществува и се разгръща, въплъщавайки общосподелен човешки стремеж. Автономният автомобил, който ще стане ежедневие в близко бъдеще, първо е конструиран почти цяло столетие от въображението на поредица творци. И това се отнася не само до тази иновация, но и за широк спектър от други изобретения…

ЧЕРВЕНОТО ПАЛТО НА ПОЦИ

Времето на Бел Епок – границата между двата века с нейните дуели, дендидата, индустриален бум, аристократично излъчване, ожесточения национализъм, политически идеологии, но и с разцвета на изкуството, стопанското благоденствие и бума на машините, които ще улеснят и модернизират живота. А после избухва Първата световна война…..

СВЕТЪТ ОТ ВЧЕРА

Изящният, вълнуващ стил на Стефан Цвайг е отново с нас. Последната му книга „Светът от вчера. Спомени на един европеец“ ще донесе наслада за духа с перфидната лекота, с която този прекрасен разказвач борави с думите. Цвайг отдава почит на десетилетията от детството и младостта си в сърцето на Европа, в цветущия край на 19-ти век…

ВАКАНЦИОННИЯТ СВЯТ КАТО УБЕЖИЩЕ

Белгийският морски курорт Остенде събира двама писатели от еврейски произход – Стефан Цвайг и Йозеф Рот, когато все още тържествуват животът, радостта и ваканционната безметежност. Но войната е на прага и дъхът ѝ се долавя. Особено от Рот, над когото вече надвисват сивите облаци и издателите му обръщат гръб…

НОВАТА ДЪРЖАВА

„Новата държава“ се отнася дръзко с Платоновата „Държава“, виждайки в нея „пропагандна политическа философия, която създава интелектуално оправдание за наличието на деспотизъм“, а Платоновия Сократ – скрит апологет на диктатурата като форма на обществено управление, който индиректно утвърждава, че справедливото е полезното за по-силния. Необичайно отношение към Платон, нали….