Фигури на науката. Фигури с поли

„Фигури“ на Мария Попова прелива от факти и е наистина зашеметяваща в това отношение. Има моменти в някои от главите на тази книга, в които фактите се струпват и сблъскват на вратата в желанието си да се самосъобщят, дори и част от тях да са по-скоро натрапници към основната тема. Но четенето ѝ действа много повдигащо и вдъхновяващо заради изключителните хора, които я населяват. Съдбите им не са живот-мечта, а и историческото време им създава достатъчно главоболия – лов на вещици, сексизъм, полова дискриминация, смърт на близките, семейно страдание, социално отхвърляне и какво ли още не. Обаче интелектът, иновативното мислене, напредничавостта, талантът, научното визионерство, които изобилстват в тези страници, са много насищащи и въздействат силно. Толкова силно, че затваряйки книгата някак си повече си заобичал живота, който ето на – допуска и всички тези описание нюанси.

“Фигури”, Издателство Мария Попова, Издателство Колибри, 2020 г.

Мария Попова е популярен блогър и с типичния си енциклопедичен подход те потапя детайлно в житейския път на исторически фигури, родени с гигантска сила да променят света. Води те по мисловен път, който отвежда пак до красота на живеенето. Или смисълът на съществуването в чистия му вид, когато човек е съумял, въпреки препятствията, да отпуши вътрешната си енергия и да изпълни това, за което е дошъл на този свят – да е учен, откривател или пък първопроходец на голяма социална промяна.

Ти си го знаеш, но във „Фигури“ го усещаш още по-ясно – нищо не е както го четем в енциклопедиите за велики хора. Няма съществуване изчистено от грешки, така знаменателно, велико и винаги по права линия нагоре. Гениалността, смелостта и порива към познание не те защитават от това да ти липсва любов и близост, да си личностно нещастен, на няколко пъти отхвърлян като при Маргарет Фулър. Напредничавият, пръв пробудил се ум на Кеплер съзира ясно устройството на Вселената, но човекът Йохан е безсилен да спаси майка си от лапите на църковната диващина. И още и още..

Невероятна ирония има в това колко устремено и далеч могат да виждат сетивата ни и в същото време колко безпощадно може да ни пречи пропорционалната по сила обществена назадничавост, както ще видим при пионера в астрофизиката Мария Мичъл. И единственият лек срещу тази непреодолима социална гравитация е времето, което слава богу все някога се променя и отпуска хватката. Онези, имали проклятието да го изпреварят приживе, рано или късно получават лаврите си. Винаги става така. Женската фигура, женската енергия е подчертана в книгата с изобилие от имена на жени, които имат принос към човешкото познание.

Имало е такива времена, когато не се е подразбирало от само себе си, че облечен в пола можеш да влезеш в обсерватория и в академия. Познанието и признанието често са наградата за устойчивостта на характерите. Много мисли минават през главата, слушайки и визуализирайки оживелите фигури на великолепните личности, описани в книгата, докато те ти четат от писмата си, от дневниците си, докато в ума ехтят думите на техните хулители. И разбираш, че живеенето няма един единствен правилен отговор. Следователно всичко с теб е наред.