Minima moralia | Liberal Arts

Minima Moralia [1] на германския социолог Теодор Адорно е интелектуално удоволствие. Всеки от текстовете в тази книга, издадена за пръв път в Берлин през 1951г., може да бъде четен сам за себе си, напосоки и на малки, изискани хапки. Сладостното чувство от възприемането им е неизменно. Напомнят за философско-афористичната проза на Ницше в неговото „Зазоряване“. Обаче и методичното им четене – от начало до край като цялостен текст – ще донесе на читателя смисъл, защото погледнати заедно, те изграждат калейдоскопичен портрет на времето, нравите, идеологиите, етиката, изкуството, дори и на вкуса на европейското общество през 40-те години на миналия век.

Теодор В. Адорно, Minima Moralia. Рефлексия от увредения живот”, Издателство “Критика и хуманизъм”, София 2021, превод Стилян Йотов

Всеки текст на Адорно в този сборник от мини есета, афоризми, миниатюри или както още ни приляга да го наречем, отразява философско-етичната рефлексия на своя автор за любовта (и брака), преживяванията на интелектуалеца в емиграция, творческия процес на писането, Хитлер и политическата съдба на Германия, естетизма, Ибсен, Ницше, обществения морал, културната индустрия, киното, философията и философстването. Спектърът е всеобхватен. Съжденията са задълбочени, езикът фокусиран, овладян, но подчинен на философския дискурс. По отношение яснотата при съждението и при писането, Адорно казва в една от своите миниатюри нещо ценно за употребата на езика, което междувпрочем споделя и австрийският писател Стефан Цвайг, приблизително от същия исторически период (виж „Светът от вчера“ [2]). В Зад огледалото Адорно пише:

„…Човек никога не трябва да бъде дребнав, когато съкращава. Когато няколко изречения изглеждат като вариации на една и съща идея, те често са само различни опити да схванат нещо, което авторът все още не е овладял…“

„…Именно този, който най-много желае да не прави отстъпки пред здравия разум, трябва да се предпазва да драпира стилово идеи, които сами биха разкрили своята баналност…“

Както ще обясни самият Адорно в преговора към книгата си – разпокъсаната форма в сбора от афоризми, „които биха могли да се толерират и като разговор“ е част от метода на критическата теория, защитавана от Франкфуртската школа, към която Теодор Адорно принадлежи. Метод, който допуска индивидуалния опит като форма на философска рефлексия върху това какво значи да се живее правилно и като начин да се направи по-верен обществен анализ, отколкото могат да постигнат големите философски системи или моделът на Хегелианската диалектика. Опитът на индивида за него самия и за случващото му се е достатъчно достоверен източник на познание за света. Това можем да видим в “Minima Moralia“. Наблюденията на мислещия човек върху собствената му увредена ситуация, такава каквато е, които отразяват вътрешната му представа (копнеж) към по-съвършената ѝ версия.

[1] Теодор В. Адорно, Minima Moralia. Рефлексия от увредения живот”, Издателство “Критика и хуманизъм”, София 2021, превод Стилян Йотов

[2] “…систематичността, с която изключвам излишните паузи и страничните шумове; и ако изобщо притежавам някакво умение, то това е умението да се отказвам, защото не ми е жал когато от хиляда написани страници осемстотин отиват в кошчето и остават само двеста, почистени от плявата…“, Стефан Цвайг, “Светът от вчера. Спомени на един европеец”, стр. 351, Издателство Аквариус, 2018, превод Даря Хараланова

Заглавно изображение: Стенопис с лицето на Адорно, автори: Юстус Бекер и Огюз Шен, Senckenberganlage, Франкфурт. Снимка: de.wikipedia.org