Разказвачът и неговият даймоний

Колкото пъти поема в ръце есеистичния сборник на Олга Токарчук „Чувствителния разказвач“, толкова повече расте първоначалното ми усещане че това е повече книга за пишещите хора. За четящите с усет, вкус и с наслада – също. Но осмелилите се да пишат биха открили в нея дълбоко откровение върху същината на творческия процес. Това са не само думите на писател, отличен с Нобел за литература, но и на човек, който както сам споделя, отрано е наясно с предопределението на своя талант. Със силите, дадени му от неговия даймоний – малкото божество, посредник между боговете и хората. Или още – щипката гений, дарбата, съдбата.

Това е разказ за пораждането на образите в ума на писателя. Как се построяват художествени светове. За това как въображението и чувствителността на разказвача сътворяват вселена от фигури, взаимоотношения и митове, които обгръщат и свързват всички нас в живата тъкан на културата. Олга Токарчук споменава имагинерната страна Метакси, в която властва поетичната основа на ума. Там, в това ниво от реалността, образите и историите са независими от времето и непрестанно актуални, героите живеят свой живот и то действителен като нашия собствен. Тезите за психологията на романа и на разказвача, разгърнати с плътната, богата и красива изразност на полската писателка, са едно от многото достойнства на сборника.

„Твърдя, че в нас се съдържа целият свят и време, а това означава не само индивидуалното ни минало, но и това на нашия вид, както и друго, по-голямо, за което нямаме име. Черпя от тези залежи, а машината, която прави това възможно е въображението. Именно тя ми дава възможност в определени условия да създавам вътре в себе си персонажи, от чиято перспектива може да бъде описан светът.“

Има и друг съществен момент в тази книга. Изключителното съсредоточие на размисли за това какво е литературата. Понякога и какво не е. След десетия път спрях да броя колко пъти Олга Токарчук определя същността и смисъла на словесното изкуство. При това всеки абзац си струва вниманието.

“Чувствителният разказвач”, Олга Токарчук, Издателство ICU, 2021, Преводачи Крум Крумов и Силвия Борисова

„Чувствителният разказвач“ е от онези книги, към които се връщаш многократно. Това е сборник от есета с доста концентрирани съждения, които приемаш на един дъх, но и вече си наясно, че всеки възхитителен параграф, на който си се натъкнал, се нуждае от още прочити. Книгата, съдържаща 12 есета, разсъждава върху съвременността, затова и те звучат непосредствено и актуално. Става дума за бързината на живеенето, за призванието на преводачите, за ненаситния индивидуализъм на времето, за технологичните бездни между поколенията и за бума в писането и необуздания нагон за себеизразяване, дори за това как пътешестваме.

Има го и елементът на белетристичното, художествеността и словесната фигура на великолепния, вкусен език на Токарчук, както и ерудицията ѝ, усета към думите, постройката на текста, психологичното и позицията ѝ на разказвач от четвърто лице, лекционното обръщение към въображаемата публика също. Разбира се и характерната за есето интелектуална игра с образи и идеи. Ето тези неща правят текстовете в сборника впечатляващи от гледна точка употреба на жанра, превръщайки ги отличителни образци на есеистичната форма.

Заглавна снимка: Олга Токарчук, Източник: inprinthouston.org