В най-тъмна Европа

„Спомнена София“ и паметта за суровите десетилетия между два режима

В един от миниразказите в тази книга прочитам, че това е

„…история, която няма да откриете в учебниците, нито в академичните монографии, а би трябвало да излезе наяве, защото носи в себе си поука.“

Става дума за криминален инцидент, който през 1923 година изправя България пред дипломатическа криза и едва ли не пред конфликт със Сърбия. „Войната на улица 6-ти септември“ наистина е прелюбопитна история известна на малцина, в която един любовен копнеж пресича пътя на голямата политика. Истинска метафора за превратностите в историята и доказателство за силата на отдадената журналистика да преобръща хода на събитията. Историята е част от 20-те разказа на Тони Николов, поднесени много увлекателно, с майсторството на разказвач, притежаващ перфиден усет към белетристичния детайл, но и вкус към добрите сюжети – внимателно събрани и поднесени с изкусен език.

Поне една от историите съм чела в предишни публикации на Тони Николов в периодичната преса, но в „Спомнена София“ [1] всичките са събрани в общо книжно тяло и така – допрени една с друга – сглобяват по-широкоформатната картина на политическото и социално време в периода от 20-те до 40-те години на миналия век, а и след това.

„Спомнена София“, Издателство РИВА, 2021г.

И трябва да призная, че четенето им предизвика микс от емоции – при мен предимно в гамата на възмущението. Възприемам ги като портрет на една България, част от „най-тъмната Европа“, както ще я назове чужденец, съвременник на Стефан Стамболов. Поле на политически тероризъм, съдебен произвол, политическа система белязана с насилие и саморазправа, или комунистически режим, с варварския му нагон срещу всички напредничави, почтени, кадърни, образовани и перспективни у нас. Изникват и забравените вече физиономии на престъпните и низшите, които комунистическата власт вади от затворите и изтласква нагоре в социалната йерархия като мръсна пяна. Не че тези неща не са документирани и вече известни. И пак е болезнено, когато истината за дивашката и примитивна страна на обществения живот в малката ни и периферна страна прозвучава ясно и чрез градските истории, които столичани са разнасяли от уста на уста, а тогавашната преса е отразявала надълго и нашироко.

И така „Спомнена София“ повежда из улиците на града и разказва по много жив начин за сгради, улици, квартали, вътрешни дворове, пресечки или домове, свидетели на случилото се преди години. Има спомени за златотърсачи, за легендарни градски трубадури, за ключови места като Солни пазар и т.н. Ако си прочел всичките 20 фрагмента на тази книга, започваш по друг начин да гледаш на града си. Вече се движиш по улиците вътрешно променен. Безспорно по-информиран, но и малко по-скръбен, заради злочестите съдби, за които си узнал и заради усещането за загуба, предизвикано от сенките на „бившите хора“, които си зърнал между тези страници. Но няма само тегоба. Има го и благородството на духа, споменът за изчезналото поколение българи, като че ли по-устойчиво в принципите си и някак по-фино (в разказа „Палто за Коледа“). И ето че и тази, бих казала, най-вдъхновяваща част от миналото съумява да съхрани своите „ключове на незабравата“ чрез тази книга.

Самият Тони Николов притежава откривателския талант на библиофила по отношение на потулените, неразкритите, малко известните, смятаните за погубени свидетелства, които са от значение за историците и литературните теоретици. Негов е и друг ценен сборник [2], който съхрани за широката публика, а и за изследователите, три неизвестни текста на „бащата на социологията“ Иван Хаджийски (1907 г. - 1944 г.), защитавайки ги по този начин от погубване, забвение или недобросъвестна употреба.

1. Тони Николов, „Спомнена София“, Издателство РИВА, 2021г.

2. Иван Хаджийски, „Откъде започнахме ние“, Неизвестни ръкописи, Съставител Тони Николов, Изд. РИВА, 2017г.

Начално изображение: Етюдите на София.