Пътят към несвободата

Пътят към авторитаризма може да е смущаващо кратък и фатално еднопосочен за няколко десетилетия напред

“Пътят към несвободата. Русия, Европа, Америка“ е последната книга на американския историк и преподавател от Йейлския университет Тимъти Снайдър [1], преведена на български език и десетата в негово авторство. Представлява много смел и непосредствено актуален анализ на политическата ситуация на европейския континент и в САЩ през последните няколко години. В голямата си част текстът е разглежда днешна Русия и отношенията по глобалната ос Евразия – Запад, които страната изгражда или обратното – умишлено разгражда със Западния свят. В най-новата си книга Снайдър говори много за фашизма. Извънредно често изговаря тази дума и е доста дързък в оценките си, които назовават съвременните нови форми на политика като „нова несвобода“, която не само прави опити да се самолегитимира, да се самовмести в представите ни като вариант на демокрация, но и бързо намира почва, основания и привърженици в различни държави в Европа. Книгата построява разказа си за днешния ни свят върху двата термина – политиката на неизбежността (в Западна Европа) и политиката на вечността (в Русия).

„Докато неизбежността обещава по-добро бъдеще на всеки, вечността поставя всяка нация в центъра на цикличен разказ за това че тя е жертва. Времето вече не е линейно отвеждане в бъдещето, а кръговрат, който ни изправя пред едни и същи заплахи от миналото.“

В тази матрица Снайдър разглежда политическото настояще на основните властови центрове, играли си доскоро на Студена война като се фокусира върху случващото се в Русия като световна сила със спадащо вътрешно влияние, принудена да излъчва и разпространява деструктивните политики на вечността.

“Когато са на власт, политиците на вечността фабрикуват кризи и манипулират възникващите в резултат на тях емоции. За да отклонят погледите от собствената си неспособност или от нежеланието си за реформи, те учат своите граждани да изпитват въодушевление и гняв на кратки интервали, удавяйки бъдещето в настоящето.”

Снайдър предупреждава за политическите практики на несвободата (това, което други наблюдатели определят като мек фашизъм), които парадоксално се местят от Изток на Запад, независимо от очакване за обратното – демократично-либералните практики за права и просперитета да надделяват и да бъдат по естествен път разпознавани като проекция за бъдещето на всички общества в периферията на ЕС и извън него. Дали обаче тези общества наистина мечтаят за това и дали не са завладяни от по-привлекателни идеи за своето бъдеще? Планът, трасиран от тезата на Фукуяма за края на Студената война като края на историята, от която следва победа и надмощие на т.нар. западен модел не сработва така естествено и безпроблемно. Напротив, социо-политическата ситуация днес е демокрация и авторитаризъм в хибридно-деформиран вид, захранвана от неподозирани и твърде маргинални източници.

Пътят към несвободата“ отделя много голямо внимание на такъв идеологически източник като връща историята до следреволюционния период в Русия, когато в средите на белите се заражда теоретично ядро, поставило си за цел да начертае бъдещите цели и политики на руската държава след като тя бъде изтръгната от ръцете на червената власт. Кръгове, действително работещи за възраждането на царизма и реабилитрането на прокудената руска аристокрация, които до този момент не бяха толкова ярко и красноречиво свързвани с фашизоидна идеология, както това прави “Пътят на несвободата”. В трудовете на руския философ в изгнание Иван Илин (1883г. – 1954г.) Тимъти Снайдър открива идеите, които вдъхновяват политиките на управляващите кръгове в съвременна Русия, определяйки природата им като откровено фашистка и дава обширни аргументи в подкрепа на тази своя теза.

„Той е не само единственият фашистки мислител, възкресен през нашето столетие, но е и най-важният. Илин е мрачният гид по мрачния път към несвободата, който води от неизбежността към вечността.“,

твърди Снайдър, анализирайки не само как влиянието му задвижва властовите центрове в най-голямата европейска страна, но и какъв е генезисът на процесите, които наблюдаваме в момента в ЕС и САЩ (Брекзит, Крим и Украйна, и избора на Тръмп). В анализа си Снайдър, разглежда осите на постокмунистическите политически противопоставяния. Възродената концепция за Евразия, влязла в конфликт с изградения след Втората световна война политически проект за устойчива и антимилитаристка Обединена Европа, целейки неговото разрушаване и подмяна с дясно-авторитарните социални модели, създадени и развити на Изток. Износът и разпространението на левия социализъм от СССР вече не е на дневен ред, сега на ход е маршът на евразийството, който цели да множи последователите си в зоните на либерално-демократичния свят на европейския и американския континенти, докато окончателно не ги подмени със себе си, е основната теза на „Пътят на несвободата“. Методите за това са нови, технологични и неконвенционални – хибридна война, манипулиране на избори, анексиране на територии и другите нови прояви на агресия, с които светът се сблъсква в момента.

Теоретик и изследовател на модерния авторитаризъм в Европа

Тимъти Снайдър е модерен историк, далечен на образа на кабинетния учен от 19-ти и 20-ти век. Последните му публикации върху най-новата история на Европа са много в синхрон с постмодерното концентрирано време. Технологиите правят събитията и промените в живота ни високоскоростни, което неизбежно забързва и историографията. Учените не се нуждаят от дистанцията на времето, за да проучат и анализират фактите, да оценят смисъла на случващото се и непосредствените събития, които се очертават да са с историческо значение. Изказванията, репортажите и документите вече са достъпни в Интернет, а историята се разказва в момента на нейното случване.

Това е от полза за изследователите като Снайдър в разпознаването и описването на тоталитарните режими още в наченките на появата им, независимо дали те отричат да са такива. Успяват в разпознаването им, защото става дума за политически формули от модерността, които вече са били, пространно са анализирани и са реално преживени от все още живо поколение. Сам той твърди:

„…след 2010 г. времето внезапно стана по-фрагментирано и неуловимо“,

но аз виждам един далеч не лош опит за улавяне на основните процеси, въпреки бързината на случването им. Снайдър прави нещо, което може да бъде наречено историография в реално време. По-бавното 20-то столетие нямаше тези възможности, но дигиталният век върви в комплект със своите проклятия и своите предимства. Бързо отваря врати пред старите авторитарни призраци, но и веднага насочва прожектора към тях.

В това се състои и приносът на специалисти по модерна история като Тимъти Снайдър. Припомнят и бият барабана, когато се възраждат опасни тенденции и има риск поколението, вторачено в смартфоните си, да не схване какво точно му се случва. В този дух бе и предишната му излязла на български книга – „За Тиранията“ [2] , в която той синтезирано изброява характерните признаци (и практики) на авторитаритаризма като се опира на всички извлечени факти и поуки от не толкова далечното минало. От гледна точка на тоновете изследвания по темата, „За Тиранията“ (въпреки заглавието си, звучащо като име на трактат) е нещо като исторически twееt – прицелен, кратък, синтезиран и бърз. Времето променя обществата, променя и техните мъдреци и им налага нов стандарт за адекватност. Снайдър се приближава до този тип. Изследванията му са със силна степен на актуалност в настоящето и имат задача да изясняват събития, в които съвременният човек е непосредствено потопен. Не е негова заслугата за този подход. Той е тенденция, увлякла и други съвременни учени. Съвсем логично тя е с нарастваща необходимост за публиката, нуждаеща се от ориентири.

„Пътят към несвободата“ звучи обезпокоително в анализа си на непосредствените геополитически събития. Меко казано обезпокоително. Тя е много решителна в терминологията си и в оценките си. В очертаването на полюсите на противопоставяне и посочва ясно новите агресивни политически модели в Европа. В същия решителен и апелиращ тон прозвуча и друга посветена на тези теми книга – „Фашизъм. Предупреждение“, на бившия държавен секретар на САЩ Мадлийн Олбрайт [3], която вижда във възраждащото се крайно ляво и крайно дясно в Европа заплаха за мира и разглежда профилите на съвременните авторитарни държавници, включително американския президент, за да подчертае опасността пред свободния свят от антидемократичните уклони на един от ключовите му лидери, което само по себе легитимира и насърчава появата на други такива политици, принудени до момента да стоят в сянка.

„Пътят към несвободата. Русия, Европа, Америка“, Тимъти Снайдър, Издателство „Обсидиан“, София, 2018г.
„За Тиранията. Двадесет урока от XX век“, Тимъти Снайдър, Издателство „Обсидиан“, София 2017г.
„Фашизъм. Предупреждение“, Мадлийн Олбрайт, Издателство „Ера“, София, 2018г.