ПРИРОДАТА КАТО МАШИНА?

Или пък не….

Историята на идеите не би била пълноценна без усилията и ерудицията на хора като Оксфордския професор по метафизика Робин Джордж Колингуд (1889- 1943). В „Идеята за природата“ той прави забележителен синтез на космологичните схващания от древността до модерното време, начевайки с Йонийската школа, през Питагор, Платон и Аристотел, до идеите на Д. Бруно, Спиноза, Лайбниц, Кант, Хегел, Александър и Уайтхед. Разделя условно значимите философски концепти за природата в три теоретични пласта – времето на Древността, ренесансовото схващане и модерния възглед.

„..За най-ранните гърци, най-общо казано, природата е била обширен жив организъм, състоящ се от материално тяло, разпростряло се в пространството и пронизано от движения във времето; цялото тяло е дарено с живот…Няма мъртва материя, защото не се отчита никакво принципно различие между сезонното въртене на небесата и сезонното разлистване на дърветата…През XVII всичко това търпи промени. Науката открива един материален свят в много специфичен смисъл: свят на мъртва материя, безкраен по обхват и пронизан от движение, но съвършено лишен от крайни качествени различия и задвижен от неизменни и чисто количествени сили…“

Колингуд е блестящ познавач на основните теоретични ядра в идейната история на Европа. Четенето му е удоволствие заради способността му да изяснява и подрежда добре в ума концептуалните парчета от големи мисловни структури като Аристотеловата „Метафизика“ или мащабните катехизиси на Хегел, засягащи идеята за природата, така щото да бъде ясно построена глобалната мисловна матрица, оформила се през вековете по отношение на този конкретен философски проблем.

Има и едно ефирно чувство за хумор у Колингуд, което прави изказа му много модерен за съвременното ухо, освежава перцепцията на нелекия му теоретичен труд и като цяло спомага разбирането. Изяснява механистичната концепция за природата, Питагорейската революция, прокарала идеята за изчислимото, математическо естество на реалността и стига до модерната космогония на природата като свят на прогреса, в който постоянно възникват нови неща. Докато крачи по тази хронологична траверса, Колингуд прави интересно изявление, което не ще пропусна да прочета в контекста на дигиталното настояще. Говорейки за еволюционисткото схващане за природата, което прави аналогии с историята, той казва следното:

„Невъзможно е да се опише едно и също нещо едновременно като машина и като развиващо се, разгръщащо се. Нещо, което се развива може да строи машини, но не може да бъде машина. Според еволюционистката теория, следователно, в природата може да има машини, но собствено в природата не може да е машина…Машината е по същество завършен продукт или затворена система. Докато бъде завършена, тя не е машина…Следователно машината никога не може да се развива, защото развитието означава работа по ставането на онова, което все още не е… “

Удивителна теза, която през 40-те години на 20-ти век все още не предугажда релативната плоскост, върху ще я постави дигиталното 21-во столетие, мислещо за самообучаващи се алгоритми, ergo – в някакъв ограничен смисъл – отворени, еволюиращи системи. По онова време Колингуд съумява само да очертае взаимосвързаността между природната наука като форма на мисълта с друга мисловна форма, каквато е историята. „Природната наука се развива винаги в исторически контекст“, казва Колингуд в заключителната част на своята книга. Заявява го малко набързо и не дотам аргументирано. Аргументацията ще се случи в друг негов мащабен текст, публикуван по-късно и наречен – „Идеята за историята“.